Камила Лекберг - Каменоделецът

Съпругът ѝ изведнъж зашепна превъзбудено откъм прозореца:

– Двама полицаи излязоха от къщата и седнаха в колата. Всеки момент ще дойдат да почукат у нас, ще видиш, че съм прав. Е, за каквото и да става въпрос, няма да им спестя нито капка от истината. Не само Лилиан Флорин може да пуска оплаквания в полицията. Трябваше да се позамисли, преди да ме засипва с ругатни в двора оня ден. Щяла да се погрижи да си получа заслуженото. Мисля, че законовият термин за подобно поведение е неправомерна заплаха. Като нищо могат да я пратят в затвора...

Кай облиза устни, предвкусвайки предстоящата им схватка.

Моника въздъхна и отново се оттегли в хола. Седна на любимия си фотьойл, взе едно дамско списание и се зачете. Нямаше нито сили, нито нерви да продължи да участва в съседската кавга.

– Какво ще кажеш да отидем да разпитаме приятелката на Сара и майка ѝ? И без това сме тук.

– Да отидем – въздъхна Патрик и включи на задна скорост. До къщата можеха да стигнат пеша, все пак домът на родителите на Фрида бе само три къщи по-надолу, но той не искаше да запушват гаражната алея, тъй като бащата на Сара скоро щеше да се прибере.

Умислени, почукаха на вратата на синята къща. Отвори им момиченце на годините на Сара.

– Здравей. Ти ли си Фрида? – попита Мартин дружелюбно.

Детето кимна в отговор и отстъпи настрани, за да ги пусне да влязат. Полицаите неловко пристъпваха в коридора, докато Фрида ги наблюдаваше изпод вежди. Най-сетне Патрик я попита дали майка ѝ е вкъщи.

Без да отговори, момичето се затича по коридора и изчезна в една от вратите вляво. Патрик предположи, че това е кухнята. Оттам се чуха гласове и на прага се появи тъмнокоса жена около трийсетте. Изгледа ги притеснено. Патрик се досети, че не се бяха представили.

– Ние сме полицаи – каза Мартин, който сякаш прочете мислите на колегата си. – Може ли да влезем? Бихме искали да поговорим насаме.

Той погледна Фрида, а майка ѝ пребледня, досещайки се защо полицаите искаха да отпратят детето.

– Фрида, иди да си поиграеш в стаята си.

– Но, мамо – възпротиви се момиченцето.

– Без протести. Качи се в стаята си и остани там, докато не те извикам.

Детето, изглежда, нямаше намерение да се подчини, но суровият тон на майката му го накара да разбере, че е най-добре да спре да се инати. Заизкачва се сърдито по стълбата, като от време на време поглеждаше назад с надеждата, че възрастните ще променят решението си и ще ѝ позволят да остане. Никой от тях не се помръдна, докато не я видяха да изкачва и последното стъпало и не я чуха как затръшна вратата на стаята си.

– Заповядайте в кухнята.

Жената тръгна пред тях и ги покани да влязат в голямата уютна кухня. Очевидно я бяха прекъснали, докато приготвяше обяда.

Здрависаха се учтиво с домакинята, представиха се по име и се настаниха около кухненската маса. Майката на Фрида извади чаши от шкафа, наля кафе и постави пред полицаите поднос с бисквити. Патрик забеляза, че ръцете ѝ треперят, докато им сервираше. Явно се опитваше да отложи неизбежното. Накрая обаче се видя принудена да се отпусне тежко на стола, за да чуе защо полицаите са дошли в дома ѝ.

– Нещо се е случило със Сара, нали? Защо иначе Лилиан ще ми се обажда, а после изведнъж ми затвори?

Патрик и Мартин замълчаха, сякаш надявайки се другият да заговори пръв. Поведението им потвърди страховете на Вероника и очите ѝ се напълниха със сълзи.

Патрик се прокашля.

– За съжаление, трябва да ви съобщя, че Сара бе открита удавена тази сутрин.

Вероника си пое дълбоко дъх, но не каза нищо.

Патрик продължи:

– Изглежда, е нещастен случай, но въпреки това трябва да проведем няколко разпита, за да разберем какво точно е станало.

След тези думи се обърна към Мартин, който седеше готов с бележник и химикалка в ръка.

– Лилиан Флорин ни каза, че Сара се канела да дойде у вас, за да си играят с дъщеря ви Фрида. Дали момичетата са се уговаряли предварително. Освен това бих искал да знам защо не сте ги пуснали на училище, все пак е понеделник?

Вероника заби поглед в масата.

– Децата се разболяха през уикенда, затова с Шарлот решихме да ги оставим вкъщи, но им позволихме да си играят заедно. Сара обеща да дойде у нас тази сутрин.

– Но не дойде?

– Не, така и не дойде.

Вероника замълча, а Патрик трябваше да продължи с въпросите си, за да получи по-изчерпателна информация.

– Не ви ли се стори странно, че Сара не удържа на думата си? Защо не позвънихте у тях, за да разберете къде е?