Камила Лекберг - Каменоделецът

Следващото обаждане обаче се оказа по-различно. Жената на другия край на линията пожела да запази анонимност, но фактът, който съобщи на полицията, определено представляваше интерес. Аника се съсредоточи и записа внимателно всяка дума. Трябва да постави този сигнал на челно място. През тялото ѝ сякаш премина електрически ток, а нещо ѝ нашепна, че това ще изиграе решаваща роля за хода на следствието. Рядко ѝ се случваше да се окаже в центъра на събитията, които преобръщаха цялото разследване, и сега изпита удовлетворение. Може би беше преживяла точно такъв момент. Телефонът иззвъня отново. Още едно обаждане за продавача от магазина за цветя...

Арне мрачно подреди книгите с псалми по църковните пейки. Това задължение обикновено му носеше искрена радост, но не и днес. Поредната модерна измишльотина! Църковна служба в петък вечерта с музика, далеч не богоугодна. Весели и игриви трели – същинско богохулство! В черквата може да звучи музика само по време на неделната служба и при това главно псалми. В днешно време свирят какво ли не, а богомолците дори аплодират. Добре поне, че не бяха стигнали до такова безобразие като в Стрьомстад, където местният свещеник канеше ту един, ту друг популярен изпълнител. Тази вечер щяха да свирят само учениците от местното музикално училище, а не някои от онези стокхолмски нехранимайковци, които обикаляха страната с лекомислените си песнички, изпълнявани еднакво весело и в храма божи, и пред пияниците по парковете.

Все пак ще изпълнят няколко псалма, а Арне внимателно закачи номерата им на таблото вдясно от хора и отстъпи леко назад, за да се увери още веднъж, че всичко е наред. За него беше въпрос на чест всичко да е изрядно до последната подробност.

Ех, де да можеше да въведе подобен ред и сред хората. Светът щеше да е толкова по-добър. Ако поне понякога се вслушваха в думите му, вместо да измислят куп щуротии. Всичко е описано в Библията. До последния детайл, само трябва да се насилят да я прочетат.

Огорчението, че не успя да стане свещеник, отново обзе душата му. Арне се огледа внимателно наоколо и като се увери, че е съвсем сам, отвори вратата, която водеше към олтара, и тържествено пристъпи напред. Вдигна поглед към изтерзаното и покрито с рани тяло на Исус, разпънато на кръста. Това бе смисълът на живота му. Да склони глава пред кървящите рани и трънения венец на главата на Исус. Арне се обърна и огледа празните църковни пейки. Представи си как се изпълват с хора – неговото паство. Вдигна несигурно ръце, а колебливият му глас отекна наоколо:

– Нека божията светлина освети пътя ви.

Видя, как думите му проникват в душите на хората. Как те отварят сърцата си за благословията му и го гледат със светнали лица. Арне свали бавно ръце и погледна към амвона. Никога преди не би посмял да се изкачи на него, но днес имаше чувството, че Светият дух го изпълни със сили. Ако баща му не бе застанал на пътя му, днес би се изправил там, извисен над главите на миряните, да проповядва словото божие.

Арне направи няколко крачки към амвона, но в мига, в който стъпи на първото стъпало, чу тежката църковна врата да се отваря. Отдръпна крака си и се върна към задълженията си на клисар. Горчивината гореше гърдите му като сяра.

Магазинът за подаръци работеше само през лятото и по големите празници, затова решиха да потърсят Жанет на другото ѝ работно място, където тя прекарваше останалите девет месеца от годината. Беше сервитьорка в един от малките обедни ресторанти в Гребестад. Щом прекрачиха прага, Патрик усети как коремът му закъркори от глад. Още беше много рано и заведението беше празно. Една млада жена подреждаше масите за обяд.

– Жанет Линд?

Тя вдигна глава и кимна.

– Да, аз съм.

– Патрик Хедстрьом и Ернст Лундгрен. Ние сме от полицията в Танумсхеде. Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

Жанет кимна и сведе поглед. Трябваше да е съвсем заб-лудена, за да не разбере за какво са дошли.

– Искате ли кафе? – попита тя и двамата кимнаха зарадвани.

Патрик успя да я разгледа, докато тя отиваше към кафеварката. Жените от този тип му бяха добре познати. Дребничка, тъмнокоса и леко закръглена. С големи кафяви очи и буйна коса до раменете. Със сигурност е била най-красивата в класа, ако не и във випуска, радваща се на популярност и винаги до някое от по-големите готини момчета. Последният учебен ден слагаше край на бляскавите успехи на тези момичета, но те обикновено не напускаха родния си край, където все още хората помнеха звездното им минало. Беше им ясно, че не могат да се мерят с красавиците от големия град. Патрик прецени, че Жанет е доста по-млада от него, а следователно и от Никлас. Може би беше към двайсет и пет.