Камила Лекберг - Каменоделецът

Имаше една-единствена причина, която я задържаше при него – кратките мигове на щастие, когато можеше да види другата му страна. На раним и емоционален човек, способен да прояви чувствата си. Който не се боеше да я допусне в душата си и сваляше маската на вечния чаровник. Именно така спечели сърцето ѝ преди години, които сега ѝ се струваха безкрайно далечни. Напоследък обаче тези кратки мигове се разредиха, а Шарлот вече не знаеше що за човек е Никлас и какво иска. Понякога, в пристъпи на слабост, се питаше дали на него наистина му е нужно семейство. Когато се решаваше да погледне в очите суровата истина, Шарлот се съмняваше, че съпругът ѝ с лека ръка би се отказал от задълженията на семейния живот, ако имаше възможност за повторен избор. Но явно той извличаше нещо от този живот, иначе не би останал толкова дълго с нея. През последните черни дни, изпълнени с кратки изблици на егоистични чувства, тя дори си мислеше, че нещастието може би ще ги сближи. Оказа се, че дълбоко греши. То ги отдалечи един от друг както никога преди.

Разхождайки се в района на къмпинга, Шарлот неусетно се озова пред къщата на Ерика. Вчерашното неочаквано посещение на приятелката ѝ означаваше много за нея, но въпреки това тя се поколеба. През целия си живот бе възпитавана да не се самоизтъква, да не иска нищо за себе си, да не притеснява околните с проблемите си. Разбираше, че скръбта ѝ не оставя никого безразличен, и не беше сигурна дали иска да натоварва Ерика излишно. Същевременно изпитваше огром-на нужда да усети приятелска обич. Да поговори с някого, който нямаше да ѝ обърне гръб като собствената ѝ майка, или да ѝ даде стотици съвети как е трябвало да постъпи.

Албин се размърда неспокойно в количката и Шарлот го взе на ръце. Детето се огледа сънено наоколо и трепна, когато майка му почука на вратата. Отвори ѝ непозната жена на средна възраст.

– Здравейте! – промълви Шарлот неуверено, но в следващия миг се досети, че това трябва да е майката на Патрик.

В съзнанието ѝ изплува някакъв смътен спомен от времето преди смъртта на Сара, явно Ерика ѝ бе споменала за това посещение.

– Здравейте! Предполагам, че търсите Ерика – поздрави я майката на Патрик и отстъпи настрани, за да я пусне да влезе.

– Будна ли е? – попита Шарлот внимателно.

– Да, храни Мая, вече не знам за кой път. Изобщо не мога да разбера мисленето на модерните майки. По мое време кърмехме децата си на всеки четвърти час и не по-рано. И както виждате, всички оцеляха.

Майката на Патрик продължи да мърмори, а Шарлот я следваше нервно. След като през последните дни всички около нея ходеха буквално на пръсти, сега ѝ се стори някак странно, че тази жена ѝ говори с нормален тон. После забеляза, че свекървата на Ерика се досети кой стои пред нея и се сепна. Хвана се с ръка за устата и каза:

– Извинявайте, не разбрах, че сте вие.

Шарлот не знаеше какво да отговори. Само притисна Албин още по-силно.

– Наистина, съчувствам ви...

Свекървата на Ерика пристъпваше неловко от крак на крак, без да може да скрие неудобството си.

„Така ли ще е от сега нататък?“ – замисли се младата жена. Хората ще започнат да странят от нея като от чумава, да шушукат зад гърба ѝ и да я сочат с пръст, без да смеят да я погледнат в очите. „Ето я жената, чиято дъщеря убиха.“ Може би просто не знаеха как да се държат или се поддаваха на страха, че трагедиите са като зараза, която може да споходи и техния дом, ако се приближат до нея.

– Шарлот? – откъм дневната се чу гласът на Ерика и възрастната жена с облекчение се отдалечи.

Шарлот тръгна бавно и несигурно към приятелката си, която седеше на фотьойла и кърмеше Мая. Тази сцена ѝ се стори позната и в същото време толкова далечна. Колко пъти през последните месеци заварваше приятелката си на същото място, в същата поза. Споменът за Сара отново изплува в съзнанието ѝ. Последния път беше тук с нея в неделя. Представи си я как подскача върху белия диван и дългата ѝ рижа коса се развява. Спомни си, че дори ѝ направи забележка за такава дреболия. Какво щеше да стане, ако размести възглавниците? Шарлот се олюля и Ерика тутакси скочи да ѝ помогне да седне на съседния фотьойл. Мая се разплака възмутено, че така грубо са ѝ отнели гърдата на майка ѝ, но Ерика пренебрегна протес-тите ѝ и я сложи бързо в детското столче.

Двете жени се прегърнаха, а Шарлот най-накрая успя да произнесе въпроса, който я гризеше подсъзнателно от понеделник, когато полицаите дойдоха да ѝ съобщят за смъртта на дъщеря ѝ.