Камила Лекберг - Каменоделецът

Въпреки ниския си ръст, Аугуст се надвеси заплашително над леглото ѝ и Агнес инстинктивно си придаде още по-жален вид. Този трик винаги помагаше, но сега, кой знае защо, никак не подейства и тревогата в гърдите ѝ нарасна. Изведнъж една мисъл прониза съзнанието ѝ. Но не, това бе невъзможно.

Съмнението продължи безмилостно да гризе сърцето ѝ. А когато видя как баща ѝ се опитва да каже нещо, но от парализираните му от вълнение гласни струни не се откъсва нито звук, Агнес осъзна, че страхът ѝ е напълно основателен.

Бавно се сви по-дълбоко под одеялото, а когато дланта на баща ѝ се стовари тежко върху бузата ѝ и парещата болка се разля по лицето ѝ, тя разбра, че това бе истинската причина за яростта му.

– Ти, ти... – заекваше Аугуст и отчаяно се опитваше да намери точните думи. – Ти, развратница такава! Кой... какво? – продължи да крещи несвързано той, а свитата на кравай Агнес забеляза как баща ѝ преглъща, опитвайки се да изговори непослушните думи.

Никога досега не бе виждала пълничкия добродушен Аугуст в такова състояние и това я плашеше.

Агнес усещаше също, че към страха ѝ се примесва и объркване. Как е могло да се случи? Нали бяха взели всички предпазни мерки и винаги навреме прекъсваха половия акт. И през ум не ѝ минаваше, че може да изпадне в подобна беда. Беше чувала за други момичета, забременели погрешка, но винаги презрително си бе мислила, че тези глупачки не са били достатъчно внимателни и са оставяли мъжете да свършат в тях.

А ето че сега самата тя е в ролята на такава глупачка. Трескаво затърси някакво решение. Досега всичко се бе нареждало благополучно. И този път щеше да намери изход. Трябваше просто да обясни на баща си и да го накара да разбере, както винаги досега. Наистина за първи път изпадаше в подобна сериозна ситуация, но тя през целия си живот беше свикнала той да ѝ се притичва на помощ и да отстранява всички пречки по пътя ѝ. И сега трябваше да постъпи така. Усети как спокойствието се завръща след първоначалния шок. Със сигурност щеше да се намери изход. Баща ѝ ще се посърди, но накрая ще ѝ помогне. Нали има места, където жените се обръщат при подобна неприятност, стига да разполагат с достатъчно средства, а на нея в това отношение определено ѝ беше провървяло.

Доволна от своя план, Агнес понечи да отвори уста, за да започне да обработва баща си, но преди да успее да изрече и една дума, следващата плесница на Аугуст се стовари звучно върху бузата ѝ. Агнес го гледаше и не вярваше на очите си. Тя никога не би предположила, че баща ѝ ще вдиг-не ръка срещу нея, а ето че сега я зашлеви вече два пъти. Несправедливото му отношение предизвика у нея пристъп на гняв, тя се надигна в леглото, за да му поиска обяснение. Шляп! Третата плесница се стовари върху неизстиналата ѝ от болката буза, а очите ѝ се напълниха с ядни сълзи. Как смее така да се държи с нея! Агнес се отпусна безнадеждно на възглавниците, устремила отчаян и изпълнен с недоумение поглед към баща си, когото смяташе, че добре познава. Но човекът, който стоеше пред нея, беше напълно непознат.

Агнес постепенно започна да осъзнава, че в живота ѝ назряват неприятни промени.

Леко почукване по вратата го накара да вдигне глава. Не очакваше пациенти и беше зает с подреждането на купчината насъбрали се документи. Никлас ядосано вдигна вежди.

– Да?

Хладният му тон очевидно разколеба неочаквания гост от другата страна на вратата. Поне за миг. След това дръжката се измести надолу и вратата бавно се отвори.

– Преча ли?

Гласът беше плах и тих, какъвто се бе запазил в паметта му, и раздразнението му веднага се изпари.

– Мамо?

Никлас скочи от стола и замря, учудено гледайки към вратата, на прага на която стоеше дребна женица и все още се колебаеше дали да влезе... Тя винаги бе пробуждала у него покровителствено чувство и сега му се прииска да се затича към нея и да я прегърне. Но той знаеше, че годините бяха отучили майка му от бурни емоции и това само ще я смути, затова се възпря и изчака тя да поеме инициативата.

– Може ли да вляза? Сигурно си зает?

Жената хвърли бърз поглед към купчината документи и дори понечи да си тръгне.

– Не, не, изобщо не съм зает, влез.

Почувства се като ученик и набързо излезе иззад бюрото, за да ѝ поднесе стол. Майка му приседна внимателно на крайчеца и се огледа нервно наоколо. Досега не го беше виждала на работното му място и той се досети, че тя се чувства тук като чужда. Всъщност двамата не се бяха виждали много-много години и сегашната им среща сигурно беше за нея странна. Сякаш седемнайсетгодишното ѝ момче изведнъж се бе превърнало във възрастен мъж. Тази мисъл го изпълни с яд. Какво ли не бяха принудени да изтърпят двамата, майка и син, заради проклетия старец. Той, за щастие, успя да се освободи от властта му, но с болка забеляза, че годините бяха оставили дълбоки следи по нейното лице. Същото уморено, смирено изражение, познато му още от времето, преди да напусне дома им, но тогава бръчките ѝ бяха далеч по-малко.