Камила Лекберг - Каменоделецът

– Мартин?

Патрик застана на прага и видя, че колегата му говори по телефона, но му направи знак да седне. Разговорът, изглежда, бе към края си, а последните думи на Мартин прозвучаха доста потайно. „Хм, аз също, хм, да.“ Когато приключи, лицето му беше червено като домат.

Въпреки че идваше по работа, Патрик не можа да се сдържи да не подразни младия си колега.

– С кого говореше?

Мартин промърмори нещо нечленоразделно, а лицето му запламтя още по-силно.

– Да не би да си получил сигнал за престъпление? А може би беше някой от колегите в Стрьомстад? Или пък в Удевала? Не, не, знам кой ти се обади! Лейф Г. В.3 иска да напише биографията ти?

3 Лейф Г. В. – известен шведски писател и криминолог. – Б. пр.

Мартин се завъртя неспокойно, но след малко му отговори. Този път по-силно.

– Пия.

– Аха, Пия, значи! Как не се досетих сам. Хм, и от колко време сте заедно – от три месеца, нали? Това е рекорд за теб – продължи да се заяжда Патрик.

До това лято Мартин се славеше с краткотрайните си и сърцераздирателни афери, най-вече заради уникалната му способност да се увлича по забранени и недостъпни обекти, за които кръшкането беше нещо като приключение. Пия не само че не бе обвързана, но беше и изключително приятно и сериозно момиче.

– В събота стават три месеца. – в очите на Мартин проб-лесна искра. – Освен това решихме да заживеем заедно. Току-що ми се обади да ми каже, че е открила страхотен апартамент в Гребестад, и тази вечер ще отидем да го видим.

Лицето му започна да възвръща нормалния си цвят. Не можеше да скрие, че е влюбен до уши.

Патрик си спомни как се чувстваха двамата с Ерика в началото на връзката си. ПБ. Преди бебето. Обичаше я до лудост, но от тогавашните му силни емоции бе останал само блед спомен. Нааканите памперси и безсънните нощи очевидно оказваха такъв ефект върху романтичните връзки.

– Ами ти – кога ще спасиш честта на Ерика? Нали няма да я изоставиш с извънбрачно дете на ръце...

– Ха-ха, май и ти трябва да се позамислиш над тези въпроси... – отвърна му Патрик с усмивка.

– Е, едва ли си дошъл, за да се ровиш в личния ми живот?

Мартин възвърна куража си и погледна спокойно колегата си.

Лицето на Патрик веднага доби загрижено изражение. Спомни си за сериозността на положението и забрави шегите.

– Току-що ми се обади Педерсен. Ще изпрати доклада от аутопсията на Сара по факса, но преди това ми разказа накратко какво е установил. Според него не става дума за нещастен случай. Момичето е убито.

– По дяволите, какво говориш?

Мартин толкова се развълнува, че бутна чашата с моливите и ги разпиля, но дори не се опита да ги събере. Цялото му внимание бе насочено към Патрик.

– Отначало и на него му приличало на нещастен случай. Не открил по тялото следи от насилие. Облеклото на момичето било напълно подходящо за сезона. Наистина нямала яке, но може течението да го е отнесло. Освен това белите ѝ дробове били пълни с вода, което е най-убедителното доказателство за смърт от удавяне.

Патрик замълча.

Мартин махна отново с ръце и учудено вдигна вежди.

– Какво го е накарало да предположи, че става дума за убийство?

– Водата е сладка.

– Сладка ли?

– Да, дробовете ѝ са пълни със сладка, а не със солена вода. Следователно няма как да се е удавила в морето. Вероятно е била убита във вана. Педерсен е открил следи от сапун и шампоан във водата.

– Значи, е удавена във вана? – повтори Мартин недоверчиво.

Досега бяха напълно убедени, че става дума за трагичен нещастен случай, затова му бе трудно изведнъж да приеме новата версия.

– Така изглежда. Синините по тялото потвърждават същото.

– Но нали преди малко каза, че по тялото ѝ няма наранявания?

– Само на пръв поглед. Но когато повдигнали косата ѝ по време на аутопсията, открили синини по врата с формата на длан. Дланта на човека, притискал главата ѝ под водата.

– По дяволите.

На Мартин буквално му призля.

Патрик го разбираше напълно. След разговора със съдебния лекар се чувстваше по същия начин.

– Значи, става дума за убийство – продължи Мартин, сякаш се опитваше да убеди сам себе си.

– Да, и вече загубихме два дни. Трябва да тръгнем от врата на врата, да разпитаме отново близките ѝ и да разберем колкото може повече за момичето и семейството му.

Устата на Мартин се изкриви в горчива усмивка. Патрик не се учуди на реакцията му. Чакаше ги доста неприятна работа. Не стига, че семейството бе съкрушено от случилото се, но и те щяха да сипят още сол в раната. Обикновено при убийствата на деца извършителят бе някой от най-близките. Затова не можеха да се отнасят към тях с онова искрено състрадание, което заслужават роднините на загиналите деца.