Камила Лекберг - Бавачката на ангели

И защо Юсеф бе човекът, който се осмели да се изправи и да придружи полицаите? Леон мислеше, че знае отговора на този въпрос. Още когато Юсеф влезе през вратата, в очите му се четеше, че е готов да умре. Леон добре познаваше този поглед. Беше го видял на Еверест, когато ги застигна бурята, както и в спасителните лодки, когато корабът им потъна в Индийския океан. Това беше погледът на човек, който се е примирил със смъртта.

– Не смятам да участвам в това – каза Йон, след което се изправи, оправяйки ръбовете на панталона си. – Този фарс продължи твърде дълго. Ще отрека всичко, няма доказателства. Каквото и да кажеш на полицията, говори за себе си.

– Йон Холм? – обади се глас откъм вратата.

Йон се обърна натам.

– Бертил Мелберг. Само това липсваше. Какво искаш? Ако възнамеряваш да ми говориш със същия тон като последния път, най-добре се обърни към адвоката ми.

– Не коментирам предния ни разговор.

– Чудесно. Тогава се прибирам у дома. Беше ми приятно да се видим.

Йон тръгна към вратата, но Мелберг застана на пътя му. Зад него се появиха още трима мъже, като един от тях държеше голям фотоапарат и правеше снимка след снимка.

– Ще трябва да дойдеш с мен – каза Мелберг.

Йон въздъхна.

– Що за глупости? Това е тормоз, нищо друго. Обещавам ви, че ще си понесете последствията.

– Арестуван си за заговор за убийство и трябва да дойдеш с мен незабавно – каза Мелберг и се усмихна широко.

Леон следеше спектакъла от инвалидната си количка. Пърси и Севастиан също наблюдаваха напрегнато случващото се. Йон, чието лице беше станало яркочервено, опита да си пробие път, но Мелберг го обърна към стената, събра непохватно ръцете му и му сложи белезници. Фотографът продължаваше да снима, а другите двама мъже се приближиха.

– Как ще коментираш разкритията на полицията във връзка с „Проект Гимле“, както го наричате вие от Приятели на Швеция? – попита единият.

Краката на Йон се огънаха. Леон наблюдаваше сцената с интерес. Рано или късно на всекиго се налагаше да отговаря за постъпките си. Внезапно се притесни за Ия, но отпъди тази мисъл. Каквото и да се случеше, съдбата им беше предопределена. Ия имаше нужда от това, за да се освободи от вината и мъката, които я подтикваха да живее единствено заради него. Любовта ѝ граничеше с мания, но Леон знаеше, че в нея гори същият огън, който караше него самия да приема всички предизвикателства. Накрая двамата изгоряха заедно, в колата, на онзи стръмен склон в Монако. Нямаха друг избор, освен да довършат всичко заедно. Гордееше се с нея и я обичаше. Ето че сега Ия най-накрая намираше пътя към дома. Днес щеше да настъпи краят и Леон се надяваше, че ще е щастлив.

Мортен отвори бавно очи и ги погледна.

– Толкова бях изморен.

Никой не му отговори. Внезапно Ерика също се почувства безкрайно изтощена. Адреналинът се бе изпарил от тялото ѝ и прозрението, че малката ѝ сестра може би е мъртва, парализираше крайниците ѝ. Искаше единствено да легне на дървения под и да се свие на топка. Да затвори очи, да заспи и да се събуди, когато всичко е приключило. По един или друг начин.

Видя дисплея да светва. Дан. Боже господи, сигурно се е побъркал от притеснение, когато е прочел съобщението, което му прати Ерика. Патрик обаче не беше отговорил. Може би е зает с нещо и не го е видял?

Мортен продължаваше да ги наблюдава. Цялото му тяло беше отпуснато, а изражението му – безразлично. Ерика съжали, че не бе попитала Ева какво се е случило със сина им. Явно тогава се бе отключило нещо, което в крайна сметка е довело Мортен до лудост. Само ако знаеше какво точно е станало, би могла да опита да поговори с него. Не можеше просто да седят и да чакат Мортен да ги убие. А Ерика не се съмняваше, че намеренията му са именно такива. Разбра го още щом видя студения пламък в очите му.

– Разкажи ми за Винсент – каза тя меко.

Първоначално той не отговори. В стаята се чуваше единствено дишането на Йоста и далечния шум на моторниците. Ерика зачака и накрая Мортен каза монотонно:

– Той е мъртъв.

– Какво се случи?

– Вината беше на Ева.

– В какъв смисъл?

– Едва сега го осъзнах напълно.

Ерика усети как я обзема нетърпение.

– Тя ли го уби? – попита тя и затаи дъх. С крайчеца на очите си видя как Йоста внимателно следи разговора. – Затова ли опита да я убиеш?

Мортен се заигра с револвера. Претегли го в ръцете си.

– Не исках да става такъв пожар – каза той и отново отпусна оръжието в скута си. – Исках просто тя да разбере, че има нужда от мен. Че аз съм този, който може да я защити.