Камила Лекберг - Бавачката на ангели

– Гадост – каза Анели и избута месото встрани. – Ще ми подадеш ли соса? – попита тя и кимна на Клаес, тъй като купичката беше до него.

– Разбира се – отговори той и се протегна към соса. – Опа...

Клаес погледна втренчено Инез. Купичката беше паднала на пода с трясък. Кафявият сос се бе разлял по дървения под и се стичаше между дъските. Инез погледна Клаес в очите. Знаеше, че го бе направил нарочно. А той знаеше, че тя знае.

– Това беше несръчно – каза Рюне и погледна към пода. – Инез, попий соса от пода.

– Разбира се – каза тя и се усмихна насила.

Естествено, не му хрумна, че Клаес сам трябва да избърше изцапаното.

– Ще донесеш ли още сос? – каза Рюне, когато тя тръгна към кухнята.

Инез се обърна.

– Няма повече.

– Карла винаги оставяше малко допълнителен сос в кухнята, в случай че свърши.

– Добре, но аз не направих така. Сипах целия сос наведнъж.

След като най-накрая попи всичкия сос, застанала на четири крака до стола на Клаес, Инез се върна на мястото си. Храната ѝ беше изстинала, но тя и без това вече нямаше апетит.

– Беше много вкусно, Инез – каза Юхан и вдигна чинията си, за да получи още. – Страхотно готвиш.

Очите му бяха толкова сини и невинни, че тя за малко да се разплаче. Докато сипваше още ядене в опразнената му чиния, той се опита да нахрани Ева с малката ѝ сребърна лъжица.

– Ето малко вкусни картофи. Мм, колко са хубави – каза той и лицето му грейна, щом Ева отвори уста и лапна една хапка.

Клаес се изсмя грубо.

– Ама че си лигльо.

– Не говори така на брат си – изръмжа Рюне. – Той има отлични оценки по всички предмети и е по-умен от вас двамата, взети заедно. Ти самият не блестеше в училище, затова смятам, че трябва да говориш по-учтиво с брат си, докато не покажеш, че ставаш за нещо. Майка ти би се срамувала, ако видеше какви са крайните ти оценки и какъв некадърник си станал.

Клаес потръпна и Инез видя как няколко мънички мускула по лицето му се свиват неконтролируемо. В очите му цареше бездънен мрак.

Около масата настана пълна тишина. Дори Ева не издаваше звук. Клаес гледаше право в Рюне. Инез стисна юмруци под масата. Ставаше свидетел на борба за власт и не беше сигурна, че иска да види как ще приключи.

В продължение на няколко минути двамата се взираха един в друг. После Клаес извърна поглед.

– Извинявай, Юхан – каза той.

Инез настръхна. Гласът му беше пълен с омраза и тя почувства, че трябва да последва инстинктите си. Все още имаше възможност да стане и да избяга. Трябваше да действа, независимо от последиците.

– Извинявайте много, че ви безпокоя насред обяда. Но трябва да разменя няколко думи с теб, Рюне. Спешно е.

Леон бе застанал на вратата, привел учтиво глава.

– Не може ли да почака? Седнали сме да ядем – каза Рюне.

Между веждите му се беше образувала дълбока гънка. Не търпеше да го безпокоят по време на ядене, нито в делнично, нито в празнично време.

– Разбирам напълно и нямаше да питам, ако не беше важно.

– За какво става дума? – каза Рюне и избърса устата си със салфетка.

Леон се поколеба. Инез гледаше Анели, която не можеше да откъсне поглед от него.

– У дома е възникнала спешна ситуация. Татко ме помоли да говоря с теб.

– Аха, значи, баща ти. Защо не каза така веднага?

Рюне стана от масата. Винаги имаше време за заможните родители на учениците.

– Продължавайте да се храните, няма да се бавя много – каза той и се запъти към вратата, където го чакаше Леон.

Инез проследи Рюне с поглед. Стомахът ѝ се сви. Всички опасения, които бе изпитвала през последните месеци, сега изплуваха отново и образуваха твърда буца в корема ѝ. Нещо беше на път да се случи.

Пейзажът летеше покрай прозореца. На предната седалка онзи неприятен тип Мелберг говореше разгорещено по телефона. Изглежда, отказваше да задържи Йон във Фелбака, докато колегите му пристигнат. Вместо това настояваше да го откара чак до Гьотеборг. Е, на Йон му беше все едно.

Запита се как ще се справи Лив. И тя като него бе заложила всичко на Гимле. Може би трябваше да се задоволят с това, което вече бяха осъществили, но беше твърде изкушаващо с един удар да променят всичко и да постигнат нещо по-добро от която и да е друга националистическа партия в Швеция: да заемат доминираща политическа позиция. В Дания Датската народна партия беше изпълнила много от нещата, за които си мечтаеха Приятелите на Швеция. Толкова грешно ли беше да ускорят развитието и тук?