Камила Лекберг - Бавачката на ангели

– Затова ли стреля по нея?

– Ева трябваше да разбере, че мястото ни е един до друг. Но това няма значение. Вече разбирам. Тя ме манипулираше, за да не осъзная очевидното. Че тя го е убила.

Той кимна, сякаш за да подчертае думите си. Погледът му така плашеше Ерика, че тя трябваше да се бори със себе си, за да запази спокойствие.

– Тя е убила Винсент?

– Точно така. Впоследствие разбрах всичко. След като тя се върна от вас. Наследила е вината. Толкова много зло не може просто да изчезне.

– Прапрабаба ѝ ли имаш предвид? Бавачката на ангели? – попита Ерика учудено.

– Да. Ева каза, че тя е удавяла децата в корито и ги е заравяла в мазето, защото си е мислела, че никой не ги иска и никой няма да ги потърси. Но аз исках Винсент. Потърсих го, но него вече го нямаше. Тя го беше удавила. Винсент лежеше погребан сред другите деца и не можеше да се върне.

Мортен плюеше думите и по брадичката му се стичаше слюнка. Ерика разбра, че няма смисъл да говори с него. Няколко различни реалности се бяха преплели в съзнанието му, образувайки чудновата страна на сенките, в която не можеше да проникне друг човек. Обзе я паника и тя хвърли поглед към Йоста. По примиреното му изражение разбра, че и той е стигнал до същото заключение. Не им оставаше друго, освен да се молят и да се надяват, че някак си ще оцелеят.

– Шт – каза Мортен ненадейно и изпъна гръб.

Ерика и Йоста се стреснаха от неочакваното движение.

– Някой идва.

Мортен стисна револвера и скочи на крака.

– Шт – каза отново и допря пръст до устните си.

После изтича до прозореца и погледна навън. За миг остана на място, като че ли обмисляйки алтернативите. След това посочи към Йоста и Ерика.

– Вие двамата стойте тук. Аз тръгвам. Трябва да съм на пост. Не бива да открият вратата.

Ерика не можа да се сдържи и възкликна:

– Какво ще правиш?

Надеждата, че някой е дошъл да им помогне, се смеси с ужаса, че това може да означава опасност за живота на Ана, ако вече не беше късно.

– Къде е сестра ми? Трябва да ми кажеш къде е Ана.

Гласът ѝ премина във фалцет. Йоста сложи ръка на рамото ѝ, за да я успокои.

– Ще изчакаме тук, Мортен. Никъде няма да ходим. Ще седим тук, докато се върнеш – каза той, без да откъсва очи от Мортен.

Накрая мъжът кимна, обърна се и се втурна надолу по стълбите. Ерика искаше веднага да стане и да тръгне след него, но Йоста хвана ръката ѝ и прошепна:

– Спокойно. Първо да погледнем през прозореца, може да видим накъде отива.

– Но Ана... – каза Ерика отчаяно и опита да се отскубне.

Йоста не отстъпи.

– Помисли, вместо да правиш нещо прибързано. Ще погледнем през прозореца, после ще слезем долу, за да посрещнем пристигащите. Сигурно това са Патрик и останалите, те ще ни помогнат.

– Окей – каза Ерика и се изправи несигурно на вдървените си крака.

Двамата с Йоста отидоха до прозореца и се огледаха за Мортен.

– Виждаш ли някого?

– Не – каза Йоста. – А ти?

– Не, той едва ли е тръгнал надолу към кея. Така би рискувал да попадне право в ръцете на хората, които идват насам.

– Сигурно е тръгнал към задната страна на къщата. Къде иначе би могъл да се дене?

– Аз поне не го виждам. Слизам долу.

Ерика запристъпва предпазливо към стълбището и после надолу към антрето. Наоколо беше тихо и не се чуваха гласове, но тя знаеше, че Патрик ще опита да се приближи възможно най-безшумно. Погледна през отворената външна врата и усети как в гърлото ѝ напира плач. Отвън нямаше никого.

В същия миг забеляза как нещо помръдва между дърветата. Замижа, за да види по-добре, и веднага почувства облекчение. Това беше Патрик, следван от Мартин и още двама души. Отне ѝ известно време, докато разпознае Юсеф Майер. До него вървеше жена с изискани дрехи. Възможно ли бе това да е Ия Кройц? Ерика махна на Патрик, за да привлече вниманието му, после се прибра обратно в къщата.

– Да не излизаме навън – каза тя на Йоста, който се задаваше от горния етаж.

Застанаха до стената, за да не се виждат през отворената врата. Мортен можеше да е навсякъде и не искаха да рискуват да стоят като живи мишени.

– Къде може да е отишъл? – обърна се Йоста към нея. – Може би е още вътре?

Ерика осъзна, че той има право, и се огледа паникьосано, сякаш Мортен можеше всеки момент да изскочи отнякъде и да ги застреля. Но него го нямаше никакъв.

Щом Патрик и Мартин най-накрая пристигнаха, тя погледна мъжа си в очите. В тях се четеше както облекчение, така и тревога.

– Мортен? – прошепна той.