Камила Лекберг - Бавачката на ангели

– Мамамамама – проплака Ева в детската си кошара.

Беше застанала в единия край и здраво се държеше за решетката, вперила поглед в Инез.

Инез не откликна. Нямаше сила. Момичето изискваше толкова много внимание, а Инез не можеше да ѝ го даде. Освен това Ева беше дъщеря на Рюне. Носът и устата ѝ бяха копие на неговите, поради което ѝ бе още по-трудно да я обикне. Инез се грижеше за нея, сменяше ѝ пелените, хранеше я, държеше я в прегръдките си и я утешаваше, когато се удари, но не можеше да ѝ даде нещо повече. Страхът не оставяше много място за други емоции.

За щастие, имаше още нещо. Нещо, което ѝ даваше сили да издържи още малко, вместо чисто и просто да избяга, да се качи в лодката и да остави всичко зад себе си. В мрачните моменти, когато обмисляше идеята, Инез не смееше да си зададе въпроса дали би взела Ева със себе си. Не беше сигурна, че иска да знае отговора.

– Може ли да я подържа?

Гласът на Юхан я стресна. Инез сгъваше чаршафи в пералното помещение и не го бе чула да влиза.

– Разбира се, давай – каза тя.

Юхан също беше причина да остане. Той обичаше мащехата си и малката си сестричка. Любовта му беше споделена. Щом Ева го видеше, цялото ѝ лице грейваше. Сега също протегна ръце към него, застанала права в кошарата.

– Хайде, Ева – каза Юхан.

Сестричката му го прегърна. Той я вдигна и тя веднага долепи лицето си до неговото.

Инез спря да сгъва и се загледа в тях. Жегна я ревност и това я изненада. Ева никога не я гледаше с такава безусловна любов. Вместо това в погледа ѝ винаги имаше смесица от тъга и копнеж.

– Да отидем ли да погледаме птиците? – предложи Юхан, докато търкаше носа си в този на Ева, карайки я да се смее силно. – Може ли да излезем навън?

Инез кимна. Доверяваше се на Юхан и знаеше, че той никога не би позволил нещо да се случи на Ева.

– Разбира се, няма проблеми.

Тя се наведе и продължи да сгъва прането. Ева не спираше да се смее и да издава радостни звуци, докато двамата се отдалечаваха. След малко гласовете им се изгубиха в далечината. Тишината отекна между стените и Инез клекна на пода с глава между коленете си. Къщата я държеше в толкова здрава хватка, че ѝ беше трудно да диша. Чувството, че се намира в капан, се засилваше с всеки изминал ден. Виждаше, че са се запътили към пропаст, но не можеше да стори нищо, абсолютно нищо, за да предотврати катастрофата.

Първоначално Патрик реши да не обръща внимание на изпиукването на телефона. Пърси изглеждаше така, сякаш всеки момент ще рухне психически, а предвид оръжието в ръката му, това можеше да доведе до фатални последици. В същото време всички бяха като хипнотизирани от гласа на Леон. Той разказваше за Вальо, за това как петимата са се сприятелили, за семейство Елвандер и за Рюне, и как всичко бавно, но сигурно започнало да се обърква. Ия през цялото време стоеше до него и галеше ръката му. След като бавно описа обстановката, Леон като че се поколеба. Патрик разбра, че приближава моментът от историята, който е сложил край на приятелството им.

Скоро щяха да разберат истината, но той се притесняваше за Ерика и не можа да не погледне телефона си. Съобщение от Ана. Бързо го отвори и прочете, при което ръката му се разтрепери неконтролируемо.

– Трябва веднага да отидем на Вальо! – изстреля той, прекъсвайки Леон.

– Какво се е случило? – попита Ия.

Мартин кимна.

– Да, успокой се и кажи какво става.

– Мисля, че Мортен е запалил пожара и е стрелял по Ева. А сега Йоста и Ерика са там с него. Ана и Ева са изчезнали, никой не ги е чувал от вчера и...

Патрик осъзна, че дърдори несвързано, и опита да се успокои. Ако искаше да помогне на Ерика, трябваше да запази хладнокръвие.

– Мортен е въоръжен, вероятно със същото оръжие, използвано онази Велика събота. Това говори ли ви нещо?

Мъжете се спогледаха. После Леон протегна ръката си напред. В нея държеше ключ.

– Явно е намерил убежището. Револверът беше там. Нали така, Севастиан?

– Да, не съм пипал нищо, откакто го заключихме. Не разбирам как е успял да влезе. Доколкото знам, това е единственият ключ.

– Това, че сте намерили само един, не означава, че няма други – каза Патрик и взе ключа. – Къде се намира убежището?

– В мазето. Има скрита врата. Невъзможно е да я откриеш, ако не знаеш за нея – каза Леон.

– Възможно ли е Ева да е там...?

Ия беше пребледняла.

– Разумно е да го предположим – каза Патрик и тръгна към вратата.