Камила Лекберг - Бавачката на ангели

Ерика му разправи набързо какво е станало. Патрик кимна и двамата с Мартин обиколиха приземния етаж с бърза крачка и вдигнати оръжия. Щом се върнаха в антрето, поклатиха глави.

Ия и Юсеф стояха неподвижно. Ерика се чудеше какво правят тук.

– Не знам къде са Ана и Ева. Мортен каза, че трябвало да застане на пост. Възможно ли е да ги е затворил някъде? – попита Ерика, без да може да спре да хлипа.

– Това е входът към мазето – каза Юсеф и посочи една врата в другия край на антрето.

– Какво има там? – попита Йоста.

– После ще обясняваме, сега няма време – каза Патрик. – Вървете след мен. А вие оставате тук.

Той посочи Ерика и Ия. Ерика понечи да каже нещо, но видя изражението на Патрик. Нямаше смисъл да възразява.

– Слизаме долу – каза Патрик, хвърляйки последен поглед към съпругата си.

Ерика видя, че той също се страхува от това, което може да открие.

Остров Вальо, Велика събота, 1974

Всичко трябваше да бъде както обикновено. Това очакваше Рюне. Повечето ученици се бяха прибрали за ваканцията и тя плахо бе попитала дали момчетата, които останаха, могат да обядват с тях, но Рюне дори не я удостои с отговор. Естествено, че празничният обяд беше само за семейството.

Инез от два дни готвеше храна: агнешко печено, яйчени хапки, задушена сьомга... Желанията на Рюне нямаха край. Всъщност „желания“ не беше правилната дума. Бяха по-скоро изисквания.

– Карла винаги приготвяше такъв обяд. Всяка година – съобщи ѝ той, връчвайки ѝ списъка преди първия им съвместен Великден.

Инез знаеше, че няма смисъл да протестира. Щом Карла го бе правила, значи така трябваше да бъде. Пази боже нещо да се свърши по различен начин.

– Юхан, ще качиш ли Ева в детското столче? – каза тя, слагайки голямото парче агнешко на масата.

Молеше се на Господ да е приготвено, както трябва.

– Малката трябва ли да присъства? Тя само пречи.

Анели влезе в трапезарията с небрежна походка и седна.

– И къде предлагаш да я сложа? – попита Инез.

След цялото това робуване в кухнята не беше в настроение за забележките на доведената си дъщеря.

– Не знам, но е гнусно тя да е на масата. Направо ми се повдига.

Инез усети как нещо в нея преля.

– Ако ти е толкова неприятно, може би пък ти не бива да ядеш с нас – изръмжа тя.

– Инез!

Тя подскочи. Рюне беше влязъл в трапезарията и лицето му беше яркочервено.

– Какви ги дрънкаш? Дъщеря ми не е добре дошла на масата, така ли? – гласът му беше леден, а погледът му не се откъсваше от Инез. – В това семейство всички са добре дошли на трапезата.

Анели не каза нищо, но Инез видя, че девойката е толкова доволна от смъмрянето, че направо ще се пръсне от кеф.

– Извинявай, не мислех какво говоря.

Инез се обърна и премести купата с картофи на масата. Вътрешно кипеше от гняв. Искаше ѝ се да изкрещи, да последва сърцето си и да се махне оттук. Не искаше повече да стои в този ад.

– Ева е повърнала малко – каза Юхан загрижено и избърса брадичката на малката си сестра със салфетка. – Нали не е болна?

– Не, вероятно просто е яла твърде много каша – каза Инез.

– Това е добре – каза той, но не звучеше убеден.

С всеки изминал ден се държи все по-загрижено, помисли си Инез и за пореден път се зачуди как Юхан е станал толкова различен от брат си и сестра си.

– Агнешко печено. Сигурно няма да е толкова вкусно, колкото това на мама.

Клаес влезе и седна до Анели. Тя се изкикоти и му намигна, но той се престори, че не забелязва. Двамата би трябвало да са първи приятели, но Клаес като че не се интересуваше от други хора освен от себе си и майка си, за която приказваше непрестанно.

– Постарах се да сготвя възможно най-добре – каза Инез.

Клаес изсумтя.

– Къде беше? – попита го Рюне и се пресегна към картофите. – Търсих те. Оле е разтоварил дъските, за които го помолих. Долу на кея са и ми трябваше помощта ти, за да ги пренесем.

Клаес сви рамене.

– Бях навън и обикалях острова. Може да ги преместим по-късно.

– Добре, веднага след яденето – каза Рюне, но изглежда, се задоволи с отговора.

– Месото трябваше да е по-розово – каза Анели и сбърчи нос към парчето агнешко, което бе сложила в чинията си.

Инез стисна зъби.

– Фурната ни не е най-добрата. Температурата е непостоянна. Направих, каквото можах.