Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— Освен че е физически очарователна, какво друго мислиш за госпожица Цу? — попита Ониши, след като вратите на асансьора се затвориха.

От сенките на коридора излезе тъмен силует, който безшумно се приближи до току-що освободения стол и седна с лекотата на хищник.

— Смятам, че тя е опасна.

— Ти си боец, Кенджи. Госпожица Цу е само глас сред вятъра. Ще съобщи онова, за което пишат всички останали журналисти, някакво изобличително предаване, съставено от полуистини и преувеличения, което ще се изгуби в морето от пикантни репортажи за убийства и бейзболните резултати.

— Въпреки това.

— Нищо няма да стане. Влиятелните хора в тази страна няма да проявят интерес към предаването й. Кметът и аз ще им създадем толкова емоции, че интервюто й няма да има никакво значение.

— Ти и Дейвид Такамора може би създавате ситуация, която няма да можете да овладеете и като не е свързана с истинската ни цел.

— Говориш като лакея на Иван Кериков — обвини го Ониши.

Черните очи на Кенджи станаха безизразни.

— Нямам предвид това. Но съм поел пред него отговорност, която ти излагаш на риск, като финансираш младежките банди и разговаряш с репортери като Джил Цу.

— Работиш при мен от малък, Кенджи. Познаваш естеството само на един господар. Аз, от друга страна, познавам много — преди всичко съвестта си, а сега и онази свиня Кериков. Знам как да служа и на двамата. Кериков ще получи безценната си концесия, но само на цената, която аз поискам.

— Бунтът напредва твърде бързо. Това не влиза в споразумението ти с него.

— Но е част от моя план и това е всичко, което трябва да знаеш. — Категоричният тон на Ониши укроти помощника му. — Питам се за лоялността ти, Кенджи. Вече не се държиш като мой Хачико.

Ониши имаше предвид кучето Хачико — известен японски домашен любимец от двайсетте години на XX век. Всеки следобед то чакало на гарата стопанина си да се върне от работа. Един ден стопанинът починал на бюрото си в университета в Токио. Вярното куче продължило да отива на перона в течение на десет години и да чака стопанина си, който така и не се върнал. Името Хачико се бе превърнало в синоним на лоялност в Япония.

— Преди два дни изчезна за една нощ, без да ми се обадиш — добави Ониши, — а сега поставяш под съмнение заповедите ми. Избий си от главата Джил Цу и се съсредоточи върху другите си задължения. Довечера ще започнем с бомбените атентати. Няма да е нищо сериозно, а само малка демонстрация на сила, насочена към онези, които се противопоставят на законопроекта.

Кенджи стана. Тялото му плавно се вдигна от стола, сякаш бе направено от живак, но в същото време мускулите му бяха стегнати и твърди като на истински експерт по бойни изкуства.

— Ще се погрижа лично.

Той тръгна безшумно по терасата и щом се скри от погледа на Ониши, раболепието му се изпари и чертите на красивото му лице се изостриха.

— Нямаш представа с кого и с какво имаш работа, слабоумен стар тъпако — измърмори Кенджи и отиде в кабинета си, за да се погрижи Джил Цу да не излъчи предаването си за Такахиро Ониши.

Джил нервно прокара пръсти през гъстите си коси, сви устни и дълбоко въздъхна. Тя бе вдигнала дългите си крака на контролното табло в монтажното студио, без да обръща внимание на факта, че бикините й представляват гледка, с която техникът ще се хвали цяла седмица.

— Не става, Кен — мрачно измърмори тя.

— Остави ме на мира, Джил. Занимаваме се с това вече шест часа. Едва ли ще ти дадат „Пулицър“ — каза в свое оправдание техникът с рехава брада.

— Да, но може да се издигна. Само си помисли, Кен. Ако напусна, няма да има кой да те тормози по всяко време на денонощието.

— Продължавай да носиш тези бикини, и може да ме тормозиш колкото искаш — подразни я Кен.

— Внимавай. Познавам добър адвокат по дела за сексуален тормоз. — Джил се усмихна за пръв път от един час. — Добре, хайде да го изгледаме още веднъж.

Този ден в монтажното студио беше кулминацията на триседмичната работа върху предаването за Такахиро Ониши. Джил бе започнала да издирва материали скоро след като милиардерът се бе преселил в Хавай и бе предложил законопроект 324. Тя беше трийсет и две годишна и вече бе достатъчно цинична, за да вярва в случайни съвпадения. Търсеше връзка между Ониши и Дейвид Такамора, противоречивия кмет на Хонолулу, и още по-предизвикателните му действия.

С помощта на финансовите ресурси и архивите на телевизионната станция, тя бе установила, че по време на кампанията си Такамора е купил повече време за предизборни клипове от сумите, които бе обявил, че притежава в данъчните си декларации. Само в Кей Ейч Ен Ей имаше несъответствие от близо сто хиляди долара, а Джил знаеше, че е дал също толкова и на други телевизионни канали. Откъде идваха тайните му фондове?