Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Здесь есть возможность читать онлайн «Джак Брул - Мисия „Вулкан“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2004, ISBN: 2004, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мисия „Вулкан“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мисия „Вулкан“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джак дю Брул завихря екшън с тройна измама. Всичко започва в дълбините на Тихия океан, където ядрена бомба поразява горещото сърце на Земята. От дъното на океана се издига вулкан - източник на нов минерал, който обещава екологично чиста и неизчерпаема енергия. Апетитите са много. Започва да се стреля по въпроса и в Хавай, и във Вашингтон, и в Далечния изток. Неизбежно се намесва и Филип Мърсър - геолог и командос със сенчести връзки на подходящи и неподходящи места. Джък дю Брул нагнетява действието с ударна доза адреналин и под неговото перо Филип Мърсър действа сигурно и безотказно.
Ню Йорк Таймс

Мисия „Вулкан“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мисия „Вулкан“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Вие не ядете ли, господин Ониши? — попита Джил, след като прислужникът изчезна, отново оставяйки чинията му празна.

— Стомахът и част от тънките ми черва бяха отстранени преди няколко години, след като ми поставиха диагноза рак, госпожице Цу. Боя се, че трябва да се храня интравенозно. По-късно може да опитам някои от тези деликатеси, но не мога да ги преглътна. Уверявам ви, че гледката не е приятна.

Джил беше благодарна, че Ониши не сподели повече подробности.

— Знам биографията ви в общи линии, господин Ониши — започна официалното интервю Джил. — Роден сте в Осака, но родителите ви са имигрирали в Съединените щати с двете ви по-големи сестри, когато сте били бебе. Баща ви е бил инженер-химик и е работел в Сан Диего.

— Точно така — прекъсна я Ониши. — Всички членове на семейството ми загинаха през Втората световна война, когато Рузвелт затвори всички етнически японци. Сестрите ми умряха от коремен тиф, бяха девойчета. Майка ми почина скоро след това от същата болест. В деня, в който отне живота си, баща ми каза никога да не ги забравям. Тогава бях седемнайсетгодишен.

— Имали сте чичо, който ви е станал настойник?

— Да. Името му беше Гуичи Генда.

— Ако съм прочела правилно — продължи Джил, прелиствайки записките си, — той е бил освободен от лагер за интернирани през януари 1943 година, арестуван седмица по-късно, пуснат отново след края на войната и е прекарал остатъка от живота си в затвори по различни обвинения.

— Да, чичо ми притежаваше непоклатими убеждения по въпроса за Америка и отношението й към нашия народ по време на войната и след това и често водеше бурни кампании срещу политиката й. Три пъти бе обвинен в подстрекателство към бунтове и два пъти осъден. Гуичи Генда несъмнено беше най-влиятелният човек в живота ми.

— В какъв смисъл?

— Главно с идеите си за расите.

— И какви са те? — попита Джил и се приготви да слуша внимателно. Тя знаеше, че това е най-важната част от интервюто.

— Вие сте журналист и сигурно са ви известни възгледите ми.

— Знам, че почти всяка социална прослойка в Съединените щати ви нарича расист. А политиката ви за назначаване на служители прилича на нацистките закони за расово прочистване.

Ониши се засмя и пронизителният звук стресна Джил.

— Поради липса на по-подходяща дума, бих казал, че сте много наивна, госпожице Цу. Няма расизъм. Според антрополозите на земята съществуват четири раси — азиатци, негри, индоевропейци и аборигени. Но въпреки това между стотици групи има напрежение и конфликти. Прав ли съм? — Той продължи, без да изчака отговор. — Ако расата е мотивиращият фактор, както вие от медиите намеквате, защо между народите на Африка има толкова много раздори? Защо в Англия и Ирландия се извършват бомбени атентати? Защо нацистите убиха в газови камери шест милиона евреи? Отговорът не е расизъм, а междуплеменна ненавист. Може и да има само четири раси, но съществуват стотици, може би хиляди племена. Много от тях са запазили имената си, например апачи или зулуси. Но мнозинството вече нямат отличителни имена — белите англосаксонци в Америка, северноирландските протестанти и, да речем, висшата класа в Бразилия. Всяка прослойка се бори да запази целостта си. Французите и германците са различни племена в културно и религиозно отношение, но въпреки това принадлежат към индоевропейската раса. Има само едно обяснение за четирите войни, които са водили от средата на XIX век — междуплеменна омраза, потребността да защитят и гарантират приемствеността и оцеляването на племето си. Фактът, че конфликтите между расите запълват новините, не означава, че те са най-обичайните. До края на живота си ще отричам, че съм расист. Расите не ме интересуват. Аз съм привърженик на сплотеността в племето. И ме е грижа единствено за моето племе, японците. В основата си племената представляват разширени семейства, затова когато назначавам на висок пост някой японец, аз просто помагам на родственик. Това не е по-различно от фамилния бизнес, който се предава от баща на син, обичайна практика в целия свят. Водил съм почти триста съдебни дела, отстоявайки правото си да назначавам на работа и да повишавам в длъжност когото поискам, и до днес никой не е успял да ми го отрече.

— Щом държите толкова много на Япония, тогава защо отскоро сте придобили американско гражданство? — попита Джил, полагайки усилия да запази спокойствие въпреки отвращението, което започна да изпитва.

— Поръчах да ми построят тази къща преди шест години — подчерта Ониши.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мисия „Вулкан“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мисия „Вулкан“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мисия „Вулкан“»

Обсуждение, отзывы о книге «Мисия „Вулкан“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x