Джак Брул - Хаос

Така че той поведе Кали към живия плет, като несъзнателно извади пистолета си и го зареди. Даде й раницата, за да освободи ръцете си.

Нападателите стреляха от джунглата по-нагоре по реката. Мърсър бутна Кали пред себе си. Ако ги атакуваха в гръб, той щеше да поеме първия куршум и се надяваше, че саможертвата му ще я предпази. Вървяха приведени. Мърсър държеше ръката си на гърба й, за да контролира крачките й. Всяко рязко движение би привлякло погледа и на най-неопитния боец.

Бунтовниците запалиха една от колибите, вдигна се пушек. Някой вътре изпищя, когато сламеният покрив пламна, сякаш беше залян с бензин. Покривът се срути в експлозия от искри и писъкът заглъхна. Стрелбата не спираше. Щом едно оръжие замлъкнеше, друг бунтовник намираше мишена и откриваше огън.

Мърсър не смееше да погледне кръвопролитието зад тях. Вече беше виждал тази гледка. Бе останал сирак след такава атака само на петстотин мили оттук. Ръката му на гърба на Кали крепеше нея, но и него.

Зелената ивица свършваше на петдесетина метра от края на селото. Мърсър и Кали спряха в сянката на едно дърво. Той най-после се обърна. От няколко колиби се вдигаше на талази пушек. В мъглата се движеха неясни силуети. Някои стреляха, други падаха. Никой не гледаше към тях. Дайс явно предполагаше, че ще завладее селото бързо, и не беше разположил постове по периметъра.

Мината беше на стотина метра. Окопите щяха да им осигурят укритие, а джунглата отвъд беше гъста и непроходима. Мърсър се огледа и набеляза маршрута им, докато друга част от съзнанието му се справяше с прилива на адреналин. Кали изглеждаше почти спокойна. Очите й бяха широко отворени, тялото й — отпуснато и готово.

— Ще успеем — прошепна тя и намести раницата на раменете си.

— Знам. — Мърсър се опита да вложи увереност в гласа си.

Запълзяха по влажната земя. На половината разстояние Мърсър видя двама бунтовници да пресичат насипа между мината и ръба на скалата. Значи Дайс все пак бе изпратил постове. Бойците тичаха, нетърпеливи да се включат в касапницата. След няколко секунди щяха да ги видят.

Мърсър боравеше умело с пистолета „Берета“, но от това разстояние нямаше шанс. Наблизо нямаше къде да се скрият. Вдигна оръжието. Устата му пресъхна. Момчетата се приближаваха. На слабите им гърди бяха кръстосани патрондаши. Краката им бяха обути със сандали, направени от автомобилна гума. Автоматите им АК-47 бяха очукани, но вършеха работа. Намираха се на тридесетина метра, когато единият ги забеляза и зяпна от изненада. Другарят му ги видя миг по-късно, смръщи се свирепо и понечи да насочи автомата си и да стреля.

Мърсър — вече се беше прицелил — натисна спусъка. Първият бунтовник падна. Вторият изстрел беше прибързан и Мърсър беше сигурен, че куршумът е излетял твърде високо, но другият младеж изпусна калашника, хвана се за рамото, изкрещя и се строполи на земята.

Кали и Мърсър скочиха и побягнаха. Отличителният пукот на пистолета предизвика зловещо затишие в стрелбата в селото, затишие, което продължи достатъчно, за да изминат още тридесет метра, преди бунтовниците да започнат да стрелят по тях.

Рояци 7. 62 милиметрови куршуми пронизваха въздуха и изравяха в краката им кратери, големи колкото юмрук. Един улучи нещо твърдо в раницата на Кали — това спаси живота й. Тя се хвърли на земята. Пет-шест куршума изсвириха над нея.

Без да намалява крачка, Мърсър я изправи и я блъсна към рова на три метра от тях. Кали се претърколи и падна вътре. Той я прескочи, блъсна се в отсрещната стена на широкия два метра и половина ров и се плъзна в зловонната вода.

— Раниха ли те? — задъхано попита Мърсър и изплю водата от устата си.

Тя свали раницата от гърба си, огледа дупката от куршума, после завъртя глава. Бузите й бяха зачервени, дишаше тежко.

— Хайде. — Мърсър я хвана за ръка и нагази в дълбоката до бедрата вода. Бунтовниците щяха да стигнат до откритата мина след по-малко от минута. Значи те трябваше да се скрият в лабиринта и чак после да търсят изход.

Краката им се плъзгаха по калното дъно и трябваше да размахват ръце, за да запазят равновесие. Тръгнаха към вътрешността на мината, за да не могат стрелците по периметъра да ги открият лесно. Мърсър нямаше представа колко от хората на Дайс ще тръгнат след тях, вероятно всичките, но мината се простираше на четири акра, така че водачът на бунтовниците едва ли имаше достатъчно бойци да я обкръжат цялата.

Стените от пръст бяха отвесни, ъглите — остри. Гледката към оловносивото небе се смали до разпокъсани ивици, сякаш вървяха между небостъргачите в Манхатън. Мърсър не бе огледал мината внимателно и нямаше представа откъде се излиза, но обостреното му чувство за посока беше закалено през годините работа в триизмерната мрежа от тунели във въглищни, златни и диамантени мини. И въпреки че слънцето беше скрито зад облаците, той можеше да определи посоката.