Джак Брул - Хаос

— И скоро след това хората от вашето село са започнали да се разболяват? — попита и докосна врата си на сьщото място, където момиченцето имаше тумор.

Младата жена хвана ръката на дъщеря си.

— Така казва баба ми. Много деца умрели и много се родили с… — Не можа да намери думи да опише бебетата, обезобразени от опустошителното въздействие на остро радиоактивно облъчване; много от тях вероятно дори не бяха поели първия си дъх.

Мърсър се обърна към Кали.

— Мисля, че тук Съединените щати са копали за уранинит през Втората световна война.

— Уранинитът е бил докаран от Конго — веднага каза тя и добави: — Използва се в атомните бомби, нали? Преди месец по „Хистъри“ гледах един филм за проекта „Манхатън“. Там казаха, че нашият уран е от Конго.

— Не съм сигурен. Но някой е изкопал нещо оттук и ако се съди по възрастта на старицата, предполагам, че е станало през Втората световна война. Скоро след това селяните са започнали да страдат от радиоактивно облъчване. И после са установили, че тук е най-високият процент на заболеваемост от рак на света. Човекът, направил първото медицинско проучване, вероятно е решил, че мината е напоителни канали или нещо друго, и не е свързал нещата. Обикновено уранинитът не е опасен. Трябва да бъде пречистен, докато нивото на радиация стане достатъчно високо, за да причини заболяване. Но тук очевидно не е така. Естествената концентра-ция на уран 235 е била достатъчно висока, за да предизвика дефекти по рождение и рак.

Старицата заговори на внучката си и тя отново влезе з колибата и донесе нещо. Изпусна го, докато го подаваше на Мърсър. Той го вдигна и го разгледа. Беше метална манерка с непромокаема брезентова калъфка. Сиво-маслиненозеленият плат беше протрит и лесно се късаше, но инак манерката беше непокътната. Приличаше на военна. Мърсър я извади от калъфката и на земята падна листче, на което пишеше: „Собственост на Честър Бауи“. Мърсър го показа на Кали.

— Името е американско. Май в „Хистъри“ нещо са се объркали.

Младата жена преведе думите на баба си.

— Първият човек е дал това на бащата на дядо ми.

Старицата бръкна в пазвата си и извади нещо, окачено на каишка — парче метал, закрепено с телена скоба.

— А мъжете, които дошли по-късно, й дали това. Възрастната жена даде нещото на Мърсър. Беше сплескан куршум. Мърсър я погледна. Тя вдигна полата си и оголи единия си дебел прасец. Черната кожа беше набръчкана от малък белег от външната страна. Тя изви крак и Мърсър видя много по-неприятна изходна рана. Кожата беше лъскава и сива дори след толкова години.

— Те убили мнозина работници, след като приключили с копаенето — каза внучката. — Използвали бързи оръжия и само малцина избягали в джунглата. Бащата на дядо ми и всичките му братя загинали.

Кали погледна Мърсър.

— Не разбирам. Американците са убили миньорите, за да скрият какво са направили?

— Не мога да повярвам — отвърна той, въпреки че доказателството беше в ръката му. Знам, че проектът е бил обвит в тайна, но американци да убиват невинни селяни?

— Ако не са били американци, тогава…

Мърсър не й позволи да довърши въпроса си. Краткото затишие, отсъствието на вездесъщите звуци на джунглата го накара да пристъпи към действие. С едно-единствено светкавично движение той блъсна Кали на земята и я закри с тялото си. В същия миг зад тях се разнесе стрелба на автоматично оръжие.

Старицата беше улучена с два куршума в гърдите. Тлъстините й се разтресоха от удара и тя падна от стол-чето. Внучката й и детето бяха пронизани в коремите и главите и умряха още преди телата им да се свлекат на земята.

Последваха дивашки викове и още изстрели. Части от армията на Хариби Дайс нападаха уединеното село. Мърсър видя момче с автомат АК — 47, голям колкото него. Слабото му тяло се тресеше, сякаш се бе допряло до оголена електрическа жица, докато стреляше в една — та колиба.

Първият инстинкт на Мърсър беше да спаси колкото може повече хора от атаката. Имаше обаче само писто — лет, затова избра втория вариант — да спаси себе си и Кали. Камионът беше на една миля, а бунтовниците щяха да се нуждаят най-малко от десетина минути, за да задоволят жаждата си за кръв. Имаха шанс, ако никой не ги видеше.

Отмести се от Кали, грабна раницата й и запълзя към колибата на старицата. Усети, че Кали го следва. Кирпичените стени ги скриха от бунтовниците, но иначе не предлагаха практична защита. Мърсър се изправи, погледна Кали в сумрака, за да се увери, че е добре, после проби с ритник задната стена. Рехава растителност се спускаше към реката. Хрумна му да побягнат натам, но наклоненият бряг не предлагаше укритие. Щяха да ги застрелят много преди да стигнат до водата и дори да успееха, пак нямаше къде да се скрият там. Бяха хванати в капан между армията на Хариби Дайс и Сцила.