Джак Брул: Хаос

Опъна тетивата, докато перата на стрелата не докоснаха бузата му. Салиби отново се премести и се скри зад високата бедрена кост на нещо, което древните гърци очевидно бяха определяли като циклоп. Мърсър виждаше само малка част от лицето му през решетката от преплетени кости.

Прицели се и пусна стрелата. Тя излетя със свистене, мина през дупката между краката и опашката на вероятна хидра, прелетя през гръдния й кош, излезе изпод ключицата й и се отправи към следващия сглобен скелет. Докосна леко зъба на змиевидното същество, изви се през отворената му челюст и после профуча през костите на трето чудовище.

Салиби сигурно чу звънтенето на тетивата и свистенето на стрелата, защото в последната секунда се обърна. Стрелата разряза бузата му, почти отнесе носа му и влезе в черепа му до половината. Арабинът умря още преди да падне на земята.

Мърсър сложи на тетивата втора стрела и затърси нова цел. В същия миг стрелбата изведнъж спря. Той се скри зад една колона и зачака. Забеляза някакво движение към гробницата на Александър Велики, но не беше достатъчно бърз и не успя да опъне лъка. Отново тръгна покрай стената.

От полумрака се протегна ръка и го сграбчи за глезена. Мърсър я изрита, погледна надолу и видя Ибрахим Ахмед. Турчинът лежеше в локва кръв.

Мърсър коленичи до него.

— Лошо ли сте ранен?

— Мъртъв съм, доктор Мърсър. — Гласът на Ахмед беше дрезгав и задавен. — Но отивам в гроба с радост, понеже знам, че аламбикът няма да напусне това място.

— Взривили сте изхода, за да ни затворите тук? Ахмед кимна с последни сили.

— Да. Бяхме останали само Деврин и аз. Не можех да рискувам да загубя.

Ако турчинът не умираше, Мърсър щеше да го удуши с голи ръце.

— Можехте да ме предупредите, за Бога!

— Направих го в името на Бога. Нямаше друг начин. Нашата саможертва ще спаси милиони хора.

Тъкмо в това беше разликата между тях. Мърсър беше готов да рискува живота си дори ако има най-малка вероятност за победа, но да знае, че няма абсолютно никакъв шанс, беше нещо, което не можеше да разбере.

— Успях да убия само един от тях — промълви Ибрахим. Бързо губеше сили.

— Поли ли?

— Не. Арабин.

— Аз убих Салиби.

— Аллах да те благослови… а Салиби да гние вечно в най-страшния ад.

Бяха затворени в този подземен кошмар, но докато Мърсър беше жив, имаше надежда. Първо щеше да се справи с Фейнс, а после щеше да измисли начин как да се измъкнат с Ахмед. Едноокият убиец сигурно се спотайваше в погребалната камера.

— Къде ви е оръжието? — попита Мърсър.

— Патроните ми свършиха.

— Ох, не сте ли чували, че мунициите трябва да се пестят? — троснато каза Мърсър. — Е, щом успях да убия Салиби с лък, ще направя същото и с Фейнс. Ей сега идвам.

— Дотогава ще съм мъртъв, докторе — примирено прошепна Ахмед.

Мърсър не знаеше какво да каже и сложи ръка на рамото му.

— Вая кон диос.

— Какво означава това?

— На испански е. Бог да е с теб.

— Няма по-хубава благословия. — Ибрахим се усмихна отпаднало и издъхна.

Мърсър затвори очите му и каза тихо:

— Наслаждавай се на девствениците в рая, приятелю. Заслужи го.

Стана и бързо тръгна между колоните. Спря на входа на погребалната камера и погледна вътре. Но не видя никого и предпазливо влезе.

Бронзовият меч изсвистя и се заби в твърдия дървен лък, но не успя да го пресече. Това спаси живота му.

Мърсър залитна назад от удара. Фейнс изскочи иззад ъгъла. Единственото му око блестеше. Мърсър отстъпи крачка и опъна лъка, но той се счупи на мястото, където го беше ударил мечът.

Поли беше само на две крачки. Огромните му ръце бяха разперени. Мърсър хвърли лъка срещу него. Фейнс го хвана, запокити го презрително настрана и изръмжа:

— Мъртъв си!

— Странно — отвърна Мърсър. — И аз щях да ти кажа същото.

Поли връхлетя върху него като локомотив. Мърсър отскочи вляво, за да избегне нападението, и почти успя, но грамадната ръка на Фейнс го хвана за китката. Мърсър се извъртя и удари гиганта под мишницата. Все едно удари гума на камион.

Поли изви китката му и го натисна да падне на колене. Стовари юмрук в лицето му. От носа на Мърсър потече кръв и той почти загуби съзнание за секунда. Поли го дръпна, изправи го и го удари пак, още по-силно.

Мърсър падна, сякаш го тресна ковашки чук. Поли пак го изправи и го блъсна към стената. Опита се да го ритне с коляно в слабините, но Мърсър се отмести и наемният убиец улучи бедрото му. Кракът на Мърсър се вцепени до пръстите.