Джак Брул - Хаос

— Всъщност никога не съм обичал да убивам хора — каза Фейнс. Дори не се беше задъхал. — Случайно обаче научих, че съм добър в това.

— Е, значи моментът може би е подходящ да се откажеш. — Мърсър изплю кръв на земята.

— Но ще ми достави удоволствие да убия теб. Кой знае кога ще ни изровят, така че няма да бързам.

И небрежно перна Мърсър по главата.

Мърсър падна. Поли го сграбчи за косата и го повлече през погребалната камера. Мърсър имаше чувството, че вратът му ще се счупи.

Фейнс отново го изправи, стисна го за гърлото с лявата си ръка и с дясната му нанесе бърза серия удари по вече окървавеното лице. Мърсър не можеше да направи нищо. Беше се бил, дори беше побеждавал по-едри мъже, но не и човек с размерите и неизмеримата сила на Поли. В момента беше безпомощен като дете.

Фейнс го пусна и Мърсър отново се свлече на земята. Грамадният убиец се приближи до купчина мечове, подпрени на сандъци от сандалово дърво. Взе един, изпробва острието и показа на Мърсър кървавата линия на палеца си.

— Как мислиш, че ще изглеждаш без кожа? Мърсър лежеше и го гледаше. Поли пусна меча на земята и пак го вдигна на крака.

— Мислех, че си корав. Поне да направиш нещата по-интересни.

Вдигна Мърсър, завъртя се като дискохвъргач и го хвърли. Мърсър се стовари върху една колесница и едва не я преобърна. Не можа да се изправи и Фейнс от — ново го сграбчи и го хвърли. Този път Мърсър се сгромоляса върху дългата дървена лодка, която Александър Велики бе трябвало да използва в реките на подземното царство.

Поли отново се наведе към него… и точно когато го стисна за врата, Мърсър замахна с всички сили и заби дръжката на греблото в окото на великана.

Фейнс изрева от болка. От окото му рукна кръв и прозрачна течност. Мърсър натисна греблото още по-силно и Поли изпищя в агония.

После падна, държеше се за лицето.

— Ти ме ослепи!

— Е, не беше точно око за око, но мисля, че схвана смисъла, садистично копеле такова.

На зазоряване Кали Стоу докара яхтата до брега, където я чакаха Букър Сайкс и Деврин Еджемен. Лагерът беше притихнал, осеян с труповете на петдесет терористи. Еничарите бяха победили, но на каква цена? Кали огледа брега, но от Мърсър нямаше и следа.

— Не е мъртъв — прошепна тя. Очите й се напълниха със сълзи. — Само е ранен. Ще се оправи. — И щом Букър и Деврин се приближиха, извика: — Къде е Мърсър? Не е мъртъв, нали? Не може да е мъртъв!

Двамата я погледнаха. Лицата им бяха безизразни. Тя пусна котвата, скочи в студената вода и заплува към брега, както си беше с дрехите.

— Къде е Мърсър? — попита задъхано, щом излезе на пясъка.

Дрехите на Букър бяха в кръв, очите му бяха червени от изтощение. Едва се държеше на крака. Деврин беше в още по-лошо състояние, а беше и ранен в крака.

— Беше под земята, когато професор Ахмед взриви входа на гробницата — каза младият турчин.

Кали се хвърли на пясъка и се разплака.

— Имаше ли и други долу? Колко бяха?

— Четирима, включително Поли Фейнс — отвърна Сайкс.

— Може би е мъртъв! — Хлипането й се превърна в задушаващи ридания. — О, Господи!

Букър клекна до нея.

— Не плачи. Мърсър е костелив орех. Ще го измъкнем. Ще докараме хора и машини.

— Това ще отнеме дни. Ами ако е ранен?

— Миличка, в момента не можем да направим нищо. Колкото по-бързо тръгнем, толкова по-скоро ще се върнем. Ще се обадим на адмирал Ласко и той ще задвижи нещата. Трябва да тръгваме. Деврин е ранен и трябва да го види лекар.

— Но… — Гласът й заглъхна.

— Кали, знам, че искаш да останеш тук, но няма да му помогнеш, като седиш и гледаш купчината пръст. Утре сутринта ще се върнем с хеликоптер и достатъчно хора, за да го изровим.

— Не мога да…

— И аз не мога да повярвам, че Мърсър е мъртъв, но това е единственото, което можем да направим. Хайде.

Закараха ранения еничар на луксозната яхта с катера на терористите и го сложиха да легне в каютата на Кали. Сайкс превърза раната му и го зави с няколко одеяла. Помоли Кали да стои при него и се качи в Лоцманската кабина. Кали погали горещото чело на младия учен и внимателно приглади косата му. Беше толкова объркана, че не знаеше какво друго да направи.

Лагерът бързо се смаляваше зад тях.

Кали погледна през прозореца на кърмата и изведнъж забеляза нещо. Отначало го помисли за дънер, но откъде тук дънери? Изскочи на палубата, вгледа се назад и викна:

— Букър! Спри!

— Какво?

— Във водата има човек. Обърни.

Той я погледна колебливо, но завъртя кормилото Върнаха се на петдесетина метра. Оглеждаха водата внимателно.