Джак Брул - Хаос

— Греши. Аз го видях това проклето нещо.

— Просто повтарям какво ми каза. Освен това добави, че не е чувал за никакъв Орден на еничари.

Мърсър проумя какво му говори Хари едва след няколко секунди.

— Тогава човекът в Египет и Русия…

— Не е бил Ибрахим Ахмед, експертът по Скендербег и професор от Истанбул — довърши мисълта му Хари.

— А кой? — попита Кали.

Старецът сви рамене.

— Не знам. Никой не му е искал документите за самоличност, нали?

— Би ли ми дал телефона, Хари? — Мърсър потърси в портфейла си, извади листче и го вдигна. — Това е телефонният номер на стаята на медицинските сестри в болницата в Асуан. — Набра го. Телефонът звъня цяла минута. Накрая отговориха на обаждането му и след малко намериха човек, който говори английски.

Хари запали цигара, а Кали отиде в кухнята да донесе лед за коляното на Мърсър.

— Бих искал да говоря с Деврин Еджемен, младия турчин, докаран с огнестрелна рана преди четири дни. — Мърсър поклати глава, благодари на лекаря и затвори. — Деврин е напуснал болницата вчера без разрешение. Нямат представа къде е отишъл.

— Какво означава това? — попита Кали.

— Освен че направи всичко, за да попречи на Поли и Ал-Салиби, никога няма да разберем кой е бил — отвърна Мърсър.

— Те пазят тайната си толкова ревниво, че дори световноизвестният експерт не знае за тях — отбеляза Хари. — И сега отново потънаха вдън земя.

— Американското правителство преговаря за местоположението на гробницата на Александър Велики с египтяните, за да вземем аламбика. Да се надяваме, че никога повече няма да се появи на бял свят.

— Има и още нещо — по-весело каза Хари. — След като преписах записките на Честър Бауи за адаманта, довърших остатъка от писмото. Той е бил донякъде прав за митологичната метална руда и че древните гърци са създали митологични чудовища от вкаменели кости. Имал е и друга теория, която може би си заслужава да се провери.

— Каква? — предпазливо попита Мърсър.

— Бил е убеден, че историята за Язон и аргонавтите е истина. Смятал е, че Златното руно всъщност е кораб със съкровище, използвано да се заплати за закрилата на децата на тесалийската царица, след като ги изпратила да живеят в Колхида. Според него корабът потънал по време на буря в Черно море до крайбрежието на днешна Турция.

Мърсър и Кали избухнаха в смях.

— Какво ви е толкова смешно? — попита Хари недоволно.

— Повече никакви приключения, приятелю. Честър Бауи намери мястото си в учебниците по история. Ако някой друг иска да докаже останалите му идеи, да заповяда. Аз приключих.

— Аз също — добави Кали. — Вече не искам да имам нищо общо с Бауи и с древни легенди и митове.

— Я стига — опита се да ги придума Хари. — Там може да ни чака огромно богатство. Само си помислете. Кораб, натоварен с плячка. Ще станем богати.

— Имам всичко, което ми трябва. — Мърсър прегърна Кали. Тя се сгуши в обятията му.

— Страхотно. — Хари отчаяно вдигна ръце. — Ти спечели момиче, а аз нямам нищо.

— Имаш удовлетворението, че си помогнал на човечеството — рече Кали.

— Това не плаща сметките в бара — измърмори Хари.

— Освен това ще ти върна двадесетте хиляди, които взех назаем в Ню Джързи — добави Мърсър.

Хари изведнъж придоби такъв вид, сякаш искаше да е навсякъде другаде, но не и в тази стая.

— Няма нужда.

— Защо? Какво си направил? — В гласа на Мърсър се прокрадна безпокойство.

— Знаеш, че съм късметлия на зарове, и ако ти вър-ви, продължаваш да играеш, нали? Та Дребосъка познава един човек, който отгатва какво ще се падне. Беше сигурно. Не можеше да загубя, така че се възползвах от част от движимото ти имущество като допълнителна гаранция и…

— О, не!

— За жалост го направих.

— Какво? — попита Кали. Не разбираше нищо. Хари я погледна с изражение, по-жално дори от това, на което беше способен Повлекан.

— Покрих дълга си с ягуара на Мърсър. — Обърна се към Мърсър. — Ако ще се почувстваш по-добре, загубих и остатъка от моите тридесет хиляди. Айра обаче обеща да изплати всичките ти разноски. Ще откупим колата ти или ще вземем нова. И се кълна в душата си, че с Дребосъка никога вече няма да я караме.

Мърсър се хвана за главата.

— Хари, когато въздействието на водката и болкоуспокояващите премине, с тебе ще проведем много дълъг разговор за границите, които искам да определя. Да ми изпиеш алкохол на стойност двадесет хиляди долара през годините не е същото като да заложиш колата ми. — Мърсър се усмихна тъжно на стария си приятел. — И освен това ти нямаш душа.