Джак Брул - Хаос

— Хайде — каза накрая Букър. — Трябва да закараме Деврин в болница.

И тъкмо завъртя кормилото и подаде тяга, когато Кали извика и посочи. Върху разпенената бяла диря зад яхтата лежеше човек, по лице.

Кали грабна един спасителен пояс и скочи през борда. Заплува лудешки, буташе пояса пред себе си. Стигна до човека и го обърна по гръб…

Мърсър, целият в синини, но въпреки това толкова красив, й се усмихна.

— И през ум не ми е минавало, че Букър ще се опита да ми открадне гаджето.

Кали го целуна страстно, но той я отблъсна, за да си поеме дъх. Устата му беше разкървавена.

— Как успя да се измъкнеш? — попита тя.

— Тунелът се беше срутил само отчасти. Взех аквалангите на Поли, спуснах се надолу, намерих в тавана пролука, отворена от земетресението, и се проврях. После просто си плувах.

— Здравей, Хари. Прибрах се — извика Мърсър, докато прекрачваше прага на дома си. Имаше чувството, че е съпруг от предградията от телевизионните сериали от петдесетте години.

Хари сигурно изпита същото чувство, защото изръмжа от бара горе:

— Няма да ти донеса лулата и чехлите.

— Ами моите? — подвикна Кали.

— Дамите не пушат лула, а и си падам по краката, затова предпочитам да те гледам без чехли. — После добави малко раздразнено: — Я елате тук? Трябва да ви кажа нещо.

Мърсър вървеше с патерици заради раненото си коляно и му бяха нужни няколко минути, за да изкачи витото стълбище. Когато влязоха, Хари стана от високото столче, погледна патериците и се усмихна подигравателно.

— Аз си загубих крака преди петдесет години и едва напоследък започнах да използвам бастун, а ти си удряш леко коляното и вече си с патерици.

— И болкоуспокояващи — сънено добави Мърсър. — На цели шепи. Смятам да ги смеся с малко алкохол и най-после да се наспя.

Хари целуна Кали по бузата.

— След като лицето му е бинтовано, никой няма да те обвини, че си го зарязала и си излязла с мен.

— Дали ще мога да издържа на темпото ти? — отвърна на шегата му тя.

— Ще съм милостив към теб. — Той се ухили похотливо. — А сега, сериозно. Когато Мърсър ми се обади от Египет, почувствах огромно облекчение, че си добре. И Букър също. Харесвам го.

— Ами мен? — иронично попита Мърсър.

— Видях завещанието ти. Получавам къщата, ако гушнеш босилека, така че виках за терористите.

— Много си мил. — Мърсър седна на дивана и остави патериците на пода. Повлекан се бе изтегнал на канапето отсреща и бе вдигнал крака. Ако не хъркаше, Мърсър би помислил, че е умрял. — Какво искаше да чуем?

Хари отиде зад бара, наля питиета за всички и сложи телефонния секретар върху лакирания махагон. Кали даде на Мърсър чашата с джин, водка и лимонов сок и седна до него.

— Всъщност две неща. Първо се обади Айра със съобщение от Русия. Извадили са седемдесет варела с плутоний от влака. В момента пътуват към постоянно хранилище.

— Ние преброихме шейсет и осем — каза Кали. Хари вдигна пръст, за да й покаже да има търпение.

— Анализирали ги и установили, че два от тях наскоро са били потопени в морска вода.

— Значи сме прави за Попов — рече Мърсър. — Отишъл е в Новоросийск и е извадил двата варела, за да прикрие престъплението си.

— Айра каза, че арестът, съдебният процес и екзекуцията му са се състояли вчера.

— Обожавам руското правосъдие — отбеляза Мърсър. — А второто нещо?

— Вчера се обади един човек — тъкмо решавах кръстословицата. Оставих телефонния секретар да запише обаждането, но когато разбрах кого чувам, грабнах слушалката. Слушайте. — Хари натисна бутона.

— Извинявайте, че не ви се обадих по-рано, доктор Мърсър, но бях на археологически разкопки близо до Ефес.

Мърсър не позна гласа, но човекът явно беше възрастен.

— Обажда се професор Ибрахим Ахмед от Истанбул. Разбрах, че искате да обсъдим легендата за Аламбика на Скендербег. Няма нищо особено, но с удоволствие ще разговарям с вас. Можете да ми се обадите по… — Телефонният секретар изпиука.

— В този момент вдигнах слушалката — каза Хари. Топлината на болкоуспокояващите, циркулиращи във вените на Мърсър, се превърна в смразяващ хлад.

— И ти говори с него? — глупаво попита той.

— Поне двайсет минути. Ахмед не е отвлякъл Кали, нито ни е спасил задниците в Атлантик Сити, и не е умрял в гробницата на Александър Велики преди четири дни, както ми каза ти.

Мърсър и Кали се спогледаха.

— Той е професорът, на когото ти се обади за Скендербег — продължи Хари. — Експерт е по този въпрос и знае всичко за него. Заяви, че легендата, че Скендербег е използвал оръжие, принадлежало на Александър Велики, е мит и не отговаря на реалността.