Джак Брул - Хаос

Букър стреля пръв. Разстоянието беше голямо и куршумите обсипаха шлепа безразборно. Ответният огън беше много по-точен. Той се хвърли вдясно, но тримата явно го забелязаха и стрелбата се учести.

И Букър разбра, че няма да има време дори да каже последната си молитва.

В същия миг от склона над лагера се стрелна светлина, последвана от пронизително свистене. Ракетата падна до шлепа и вдигна огромен фонтан. Сайкс се възползва от това, скочи и побягна.

След секунди от шлепа отново откриха огън и около него пак засвириха куршуми. Букър вече мислено се прощаваше с живота си.

В нощта блесна втора ракета, полетя по права линия и взриви шлепа. Надстройката се обели като кора на портокал. Изригна огън и във водата като дъжд се посипаха парчета дърво и метал. Двамата стрелци бяха убити на място, а третият излетя през борда и може би щеше да оцелее, ако една тежка ръждясала верига не се усука около кръста му. Той падна във водата и потъна като камък.

Сайкс се обърна и закуца към лагера, където се водеше ожесточено сражение. Той обаче знаеше, че то скоро ще приключи. Еничарите бяха взели само толкова, колкото можеха да носят — най-много по двеста патрона, а хората на Поли имаха на практика неограничени запаси. Истината беше, че мунициите на еничарите ще свършат много по-скоро от тези на силите на Ал Кайда.

Спря и огледа лагера. Двадесетина души стреляха към склоновете, други десетина вече тръгваха да заобиколят еничарите във фланг. Сайкс видя, че от шестимата мъже на Ахмед в битката участват само трима. Ибрахим някак бе намерил пролука в периметъра на терористите и се промъкваше към тунела. Не можеше обаче да види, че двама терористи пазят дупката. Щеше да се натъкне право на тях.

Зад Букър имаше висока шест-седем метра скала. Той преметна карабината на гръб и се закатери по нея, стискаше зъби и пъшкаше от болка.

Успя да стигне върха и се просна по корем, останал без сили. След миг тръсна глава. Не можеше, не биваше да се предаде.

Погледна към тунела. Купчина пръст делеше Ахмед от пазачите, но той още не ги беше видял. Широкият гръден кош на Сайкс се повдигаше и отпускаше и сърцето му биеше като обезумяло. Той вдигна карабината, но ръцете му трепереха толкова силно, че не можа да се прицели.

Единият пазач видя Ибрахим, посочи го и вдигна оръжието си.

— Господи, не ме изоставяй точно сега. — Букър напрегна всеки мускул в тялото си, прицели се и откри огън, остави се на инстинкта си да го насочва.

Първите два куршума не улучиха. Третият прониза арабина в бедрото и го повали. Четвъртият и петият улучиха втория пазач в гърдите. Сайкс вкара шестия в главата му. В същия миг Ахмед се прехвърли през купчината изкопана пръст.

И без да обръща внимание на своя ангел пазител, свали раницата от гърба си, остави я и изчезна в дупката.

Букър знаеше, че Кали трябва да пристигне всеки момент. Вдигна глава, погледна към тъмния залив и видя белия корпус на яхтата. Кали беше спряла достатъчно далеч, за да реагира, ако катерът тръгне от лагера, но не и твърде близо, за да привлече внимание. Беше казала, че иска да участва в сражението, но очевидно знаеше как да изпълнява заповеди и да си върши работата.

Букър се обърна, за да огледа бойното поле и да види къде е необходима помощ, и в този миг раницата на Ибрахим избухна. Огнено кълбо се издигна в мрака и освети залива като слънце. Ахмед беше затрупал гробницата, за да попречи на Поли да избяга.

Фейнс и Салиби се появиха отнякъде с двамата пазачи. Мърсър не можеше да се справи и с четиримата, затова ги остави да минат и веднага щом се скриха от поглед, се втурна към мястото, откъдето бяха излезли.

Малкото помещение беше осветено от маслени лампи. За разлика от предишните, тук имаше само няколко колони. Беше пълно с вещите, необходими на Александър Велики в отвъдния живот. Имаше лодки, направени от дърво и тръстика, шатри, мебели, няколко колесници и сандъци, вероятно съдържащи домакински съдове и прибори. Повечето неща не бяха златни — Мърсър знаеше, че великият пълководец не е бил човек със склонност към материалното богатство като например Тутанкамон. Гробницата обаче беше пълна с всевъзможни оръжия — мечове, копия, щитове, шлемове, лъкове и стрели. Пълководците на Александър му бяха осигурили всичко нужно, за да въоръжи армията си за военните си победи в отвъдното.

Мърсър изобщо не погледна златния саркофаг, поставен върху подиум в началото на помещението, със стени от планински кристал, шлифовани толкова фино, че беше прозрачен като стъкло, и мумифицираното тяло вътре, а се втренчи в големия бронзов цилиндър, вече изваден от една ниша в стената. Повърхността му беше очукана от влаченето из древния свят и от по-късното му използване в битки в Европа.