Джак Брул - Хаос

— Не може да станеш мъченик, ако не убиеш врага си — каза Мърсър и се вмъкна в дупката.

Значеше, че в тунела има вода, защото бе видял, че Поли сваля водолазна екипировка. След миг видя аквалангите, окачени на въжето. Нагази във водата. Скалите заглушаваха бушуващата навън престрелка. Дори взривяването на гранати беше като далечни гръмотевици.

Без да има светлина, която да го насочва, Мърсър тръгна по дългия тунел, държеше карабината над главата си. След двадесетина крачки престана да чува стрелбата. Това беше добре: Фейнс и Салиби не знаеха за атаката и той щеше да разполага с елемента на изненада.

След петдесетина метра се спъна в стъпала, скрити под водата. Докато ги изкачваше, забеляза отпред светлина, призрачно сияние, слабо като пламък на свещ. Ръцете му несъзнателно стиснаха карабината.

Излезе от водата и видя, че тунелът завива под прав ъгъл. Приближи се предпазливо и надникна.

В средата на огромна пещера беше поставен мощен прожектор. Таванът се извисяваше на десетина метра. Крепяха го колони от пясъчник, издялани като палми. Типична древноегипетска архитектура. Майсторите бяха знаели, че не са необходими толкова много колони, за да държат тавана, но идеята беше да се изобрази гъста и плодородна гора. Стените на помещението бяха изрисувани с йероглифи.

Мърсър напрегна слух да чуе нещо и едва не се изсмя на глас, когато си помисли, че грамадното пространство е тихо като гробница. Нали наистина беше гробница.

Тръгна покрай едната стена, мина покрай двадесетина колони и забеляза, че нещо блести в мрака. Втренчи се и видя, че е мраморна статуя на мъж с къс меч в дясната ръка. В другата държеше срязано въже. Осъзна, че това е Александър Велики, изваян, след като е разсякъл Гордиевия възел, с което е осъществил пророчеството, че един ден ще управлява Азия.

Продължи напред и стигна до отворен портал. От следващото помещение струеше потрепваща светлина.

Беше по-малко от първото, таванът бе по-нисък и нямаше толкова много колони. В няколко ниски бронзови мангала танцуваха пламъци: маслото, което Поли беше излял в тях от глинените амфори, все още гореше след повече от двадесет столетия. Тук обаче имаше нещо още по-забележително и Мърсър мигновено си спомни за Честър Бауи и налудничавите му идеи.

Защото видя осем чудовища от митологията. Гръдният кош на великан с човешки образ беше направен от някакво голямо животно, кон или крава, а главата му беше тазовата кост на непознато същество, може би праисторическа пещерна мечка. Мърсър разпозна скелет на грифон, легендарния звяр с тяло на лъв и глава на орел. Тялото беше на голяма, отдавна изчезнала котка, а главата — с три рога на трицератопс. Зад нея художниците на Александър Велики бяха създали триглава змия. Главите бяха динозавърски. Зъбите бяха дълги по десет сантиметра.

Всичко беше скрепено с бронзови скоби и тел и подредено изкусно като в съвременен музей.

Бауи беше прав, че митологичните същества са били начинът древните жители на планетата да добият представа за костите на изчезнали животински видове. Че не са знаели как да свържат частите и че затова са сътворили фантастични същества и митове за тях.

Мърсър не знаеше кое го порази повече — въображението да създадеш такива чудати зверове или фактът, че един налудничав професор от Ню Джързи е стигнал до истината.

Изведнъж земята се разтресе и от тавана се посипа пясък. Мърсър тръсна глава, за да се върне в реалността. На повърхността беше избухнало нещо голямо и за миг той си помисли, че Кали е дошла и гранатометите на арабите са взривили яхтата. Експлозията обаче бе много по-наблизо. След миг Мърсър чу гласове и се скри зад един огромен скелет със слонски бивни вместо ребра.

След секунди покрай него мина терорист с гъста брада и фенерче. Мърсър изчака неподвижно. Мъжът се появи отново след минута, тичаше и крещеше нещо на арабски.

— Говори на английски! — изрева Поли Фейнс.

— Някой е взривил тунела! — викна арабинът. — Не можем да се измъкнем.

Букър беше скрил карабината, която му бе дал еничарят, на брега, на двеста метра от лагера на Ал Кайда.

Излезе от водата и я намери в преплетените сухи треви. В същия миг на шлепа блесна прожектор и лъчът освети брега само на няколко крачки от него. До прожектора стоеше стрелец, насочил оръжието си към осветената земя.

Сайкс не можеше да направи нищо за мократа следа, която бе оставил на пясъка, така че просто се сниши и замря. Беше по-уязвим, отколкото му харесваше. Лъчът мина по мокрия пясък, спря и се върна. Двамата мъже на носа на шлепа започнаха развълнувано да говорят и да сочат. От вратата, водеща към каютата, излезе трети човек. Тримата вдигнаха оръжията си.