Джак Брул - Хаос

Мъжът, който говореше на групата терористи, се изправи и тръгна към Поли.

— По дяволите! Стигнали са до гробницата.

Ахмед не гледаше ликуващите работници, а се беше втренчил в човека с широката бяла роба. Устните му бяха стиснати, черните му очи блестяха гневно.

— Ал-Салиби!

— Човекът, финансиращ операцията? — попита Кали.

— Онзи, който работи за ОПЕК?

— Той използва исляма, за да увеличи богатството и властта си — с омраза каза Деврин.

Фейнс навлезе в ликуващата тълпа, като разблъскваше бойците на Ал Кайда. Ал-Салиби го настигна и го плесна по рамото, ухилен до ушите. Поли изглеждаше доволен от себе си, че е измислил плана за лесния достъп до гробницата.

— Ти успя, приятелю — поздрави го Салиби.

Фейнс си помисли, че арабинът изобщо не може да му е приятел, но не каза нищо.

Дупката беше квадратна, със страни метър и двадесет, и вътре се сипеше пясък. Стените на тунела долу бяха облицовани с каменни блокове. Поли ги освети с фенерчето си и видя, че са изрисувани с йероглифи. Подът беше наводнен — водата сигурно се беше процеждала през скалите цяла вечност. Той извика да му дадат въже, завърза единия край около близката скала и хвърли другия в дупката. Спусна се долу само на ръце и стъпи на дъното. Водата стигаше до гърдите му. Тунелът беше висок четири-пет метра и също толкова широк. Фейнс освети с фенерчето срутилите се от тавана камъни. Напред лъчът чезнеше в мрака.

Поли нареди да спуснат в тунела прожектори и да отидат в палатката му и да му донесат ризата, гайгеровия брояч и акваланги в случай, че им потрябват. След десетина минути всичко беше готово. Ал-Салиби се преоблече в по-практични дрехи и се присъедини към Поли в древния тунел заедно с двама от най-доверените си бойци.

Всеки квадратен сантиметър от стените и тавана беше изрисуван с йероглифи, изобразяващи разкази за създаването на Египет и в памет на пътуването към смъртта на Александър Велики. Боите бяха свежи и ярки като в деня, когато майсторите занаятчии ги бяха нанесли. Единият терорист сръга другаря си и се направи, че изстъргва лицата на боговете с бойния си нож. Онзи се изсмя на безсмисленото светотатство.

Поли завърза аквалангите за въжето и тръгна по тунела, държеше халогенния прожектор високо над главата си. Арабите го последваха.

— Трябва да действаме незабавно — каза Ибрахим. — Те ще натоварят аламбика веднага щом го извадят, и ще го откарат.

— Имаме яхта.

— Така ли? Отлично. За колко време можете да я докарате тук?

Мърсър пресметна наум, добави още тридесет минути и си погледна часовника.

— В два след полунощ.

— Да, може да ни потрябва — замислено каза Ахмед. Мърсър погледна Кали.

— Ще се справиш ли?

— Отново ли се опитваш да ме предпазиш? — попита тя.

Беше права. Мърсър не я искаше близо до схватката. Досега бяха имали късмет, но нещата започваха да стават сериозни като в Африка. От друга страна, присъствието на Кали по време на атаката нямаше да се отрази на крайния изход от сражението, затова нямаше смисъл да я излага на опасност. В следващия миг се запита дали го прави за нея, или заради себе си. Спомни си окървавеното тяло на Тиса в обятията си, докато спасителният хеликоптер ги издигаше от потъващия кораб. Тя така и не го чу, когато й каза, че я обича.

— Наистина ли искаш да си тук, когато нападението ни се провали?

— Ати?

— Не. Но се чувствам длъжен да се бия.

— Мислиш ли, че и аз не изпитвам същото? — троснато попита Кали.

— Не става дума, че искам да те предпазя. Загубих един човек, когото обичах. Няма да го преживея, ако отново се случи.

Тя нежно го погали по бузата.

— Добре. Но не забравяй, че аз не съм като нея и че не можеш винаги да си до мен и да ме браниш.

— Знам — измънка Мърсър. Не можа да измисли какво друго да каже.

— Ще дойда точно в два.

— Ако видите, че се опитват да избягат с катера, спрете ги — каза й Ахмед, прошепна нещо на един от хората си и той й даде автоматичен пистолет. Останалите пък почнаха да дават част от мунициите си на Мърсър и Сайкс.

Кали пък погледна Мърсър, но не го целуна.

— Успех.

— И на теб.

— Тя е невероятна, пич — прошепна Букър, след като Кали изчезна в мрака със системата за глобално позициониране. — И сто на сто е страстна, не я ли виждаш, че е червенокоса.

Мърсър не отговори. Опитваше се да избие от главата си разговора и да се съсредоточи върху предстоящата задача. Не го интересуваше, че се намират на няколко крачки от най-голямото съкровище в човешката история, чиято стойност беше неизмерима в пари. Нито фактите, които гробницата щеше да разкрие за най-великия военен стратег в човешката история. Александър Велики собственоръчно бе начертал карта на древния свят, бе определил границите, които съществуваха и до днес. Не — Мърсър мислеше само за мига, когато щеше да попречи на Поли Фейнс и спонсора му да вземат аламбика. Нека археолозите правят каквото искат с него, след като всичко свърши. Тази нощ трябваше да предотврати геноцид.