Джак Брул - Хаос

Корабът, който щяха да използват като платформа за гмуркане, дванадесетметров шлеп, купен в Асуан, беше закотвен близо до брега. Бяха взели и два катера, за да не позволяват на рибарите и туристите да се приближат.

Бен Ал-Салиби излезе от палатката си. Изглеждаше много елегантен с красивото си смугло лице и широката бяла национална носия. Всички го поздравяваха почтително, някои докосваха краищата на робата му. Може и да бяха фанатици, но знаеха кой държи парите.

— Кой се обади? — попита Салиби.

— Катерът е спрял яхта на пет мили оттук. Туристи.

— Аха. — Салиби огледа лагера. Бяха свършили изумително много работа за толкова кратко време. Палатките бяха разпънати, кухнята работеше, мъжете вече се занимаваха с възложените им задачи. — Колко време мислиш, че ще продължи работата?

— Не знам. Тунелът може да е под само педя или под петнадесет метра. Възможно е и да греша, което означава, че ще се наложи да се гмурна и да потърся входа на пещерата. Трябва да си подготвен за вероятността, че е затрупана от земетресението и може би изобщо няма да я намерим.

— Знам, Аллах да ни благослови. — Салиби се втренчи в залива и продължи замечтано: — Провалихме се в Новоросийск, защото планът ни не Му хареса. Не беше удар, достоен за нашите възможности. Когато намериш аламбика, ще ударим право в сърцето на проблема.

— Къде? — попита Фейнс, изпълнен с любопитство към дълбините на извратеността, на която беше способен Салиби. Отлично разбираше, че саудитецът го прави за политическа изгода и икономически предимства, а не в името на религиозна кауза, но му беше интересно как Салиби изопачава мотивите си, за да убеди всички, че изпълнява Божията воля.

— Турция е ключът. Водачите й са светски безбожници и не дават пукната пара за шериата, благословените закони на исляма. Ако успеем да накараме народа да разбере, че правителството му не го защитава, хората ще се вдигнат на бунт, ще отхвърлят игото на западното влияние и ще се върнат към вярата.

Фейнс си помисли, че това ще даде на Салиби възможност да спре милионите барели, течащи по петролопроводите в страната, и да използва Босфора като преграда, за да не позволява на танкерите да влизат в Черно море.

— Става дума за душите на турците, защото те мислят, че жените трябва да имат права и че вярата и държавата трябва да са разделени. Правим го заради освобождението на един народ и възможността да почувстват любовта на Аллах. Иска ми се да можех да се присъединя към мъчениците, които ще умрат в Истанбул, защото славната им смърт ще доведе до революция и ислямът ще бъде издигнат на полагащото му се място.

— Смяташ да използваш плутония в Истанбул?

— Да. Ще е като в Русия, но този път няма да се провалим.

Поли изобщо не се замисли за четиринадесетте милиона жители на града на двата бряга на Босфора. Сви рамене и каза:

— Както искаш. Стига да си доволен.

Мърсър изключи двигателите и хвърли котва в един уединен залив на двадесетина мили от мястото, където ги бяха спрели. Обгърна ги тишина. Вече бяха измислили план и по сателитния телефон бяха уведомили Айра Ласко за положението. Той се съгласи, че трябва да разузнаят, преди да докладват на президента.

Вечеряха в уютния ъгъл на камбуза и после се преоблякоха в черни дрехи. Мърсър се зачуди дали подсъзнателно не са били убедени, че това може да се случи, защото всички си бяха донесли облекло, подходящо за нощна операция. Изчакаха още час, докато и последните лъчи на слънцето не угаснаха, и извадиха малката надувна лодка.

Натоварена с тях и водолазната им екипировка, гумената лодка потъна до планшира. Единствените им оръжия бяха един дванадесетсантиметров нож и един чук, който Букър беше намерил сред инструментите на яхтата.

С помощта на преносима глобална система за позициониране се приближиха на две мили от мястото, където ги беше спрял катерът. Сайкс намали скоростта и безшумно придвижи лодката още миля напред.

— Тук е добре — прошепна Мърсър.

Букър изкара лодката на брега и Мърсър я издърпа от водата.

— Да вземем ли аквалангите, или да ги оставим?

Трябваше да пренесат тридесет килограма екипировка две мили по неравната пустиня, но пък щяха да си разпределят товара.

— Да ги оставим засега. Ако ни потрябват, ще се върнем.

Сайкс имаше дългогодишен военен опит и тръгна пръв. Мърсър беше последен. Вървяха на разстояние един от друг по песъчливата земя. Луната изгря и обля пейзажа в млечнобяла светлина.