— Съжалявам — засмя се тя. — Обаче Букър е с нас и… не се чувствам удобно.
— Няма нищо — отвърна Мърсър, приближи се до нея и вдъхна уханието на лосиона й против слънчево изгаряне с аромат на тропически плодове. — Ако не те доведа до оргазъм с викове в първите пет секунди, той няма да чуе нищо.
Кали го плесна закачливо.
— Прасе.
Търговският агент — още стоеше на кея — успя да развърже въжетата, без да откъсва очи от Кали. Мърсър включи двигателите и изкара яхтата от пристана. Около тях имаше много лодки, предимно риболовни, и един туристически кораб, който се връщаше от редовната си шестдневна екскурзия до Абу Симбел. Мърсър поддържаше скорост от десет възела и въртеше кормилото, за да свикне с реакцията на яхтата. Изненада се, като установи, че е бързоподвижна като джет.
Неколцина туристи от кораба им махнаха, докато минаваха, но рибарите или не им обръщаха внимание, или ги оглеждаха със зле прикрита завист. Движението се разреди, когато се отдалечиха от брега, и Мърсър увеличи скоростта. Яхтата реагираше мигновено и колкото повече Мърсър искаше от нея, толкова повече му даваше. Накрая се плъзгаха по водата с тридесет и осем възела.
Смехът на Кали отекна над рева на моторите и свистенето на вятъра.
— Жестоко! — изкрещя тя.
Гърдите и гърлото й бяха поруменели, устните й бяха разтворени, очите й блестяха. Приливът на адреналин очевидно я възбуждаше. Мърсър също го почувства, отново прокле присъствието на Букър и погледна през рамо. Сайкс му намигна подигравателно.
Плаваха встрани от туристическите маршрути и водите сякаш бяха техни. Мърсър обядва на щурвала, наслаждаваше се на залците питка, намазани с пюре от нахут, сусам, лимонов сок и чесън, които Кали му пъхаше в устата. И въпреки че бирата беше създадена в Египет преди хиляди години, в днешната мюсюлманската страна нямаше модерни пивоварни, така че се задоволиха с италианска „Перони“ от хладилника.
Букър и Кали се редуваха да го сменят на кормилото. Кали си облече широк памучен панталон и тениска, за да се предпази от слънцето, сложи си бейзболна шапка, за да прибере разрешените си от вятъра коси.
В шест и половина се насочиха на запад, сякаш гонеха слънцето, което се скриваше зад пясъчния хоризонт и оцветяваше пустинята около големия залив пред тях в стотици оттенъци на червено и виолетово. Кали бе особено красива на аления му блясък.
Според глобалната система за позициониране на яхтата долината Шута се намираше в края на дългия залив, разрязващ Нубийската пустиня като кама. Крайбрежието се състоеше предимно от скали от пясъчник, спускащи се към водата. Районът не беше населен и нямаше следи, че някога някой е живял тук. Оскъдната растителност, вкопчила се в хълмовете, оцеляваше единствено благодарение на изпаренията от язовира.
Навлизаха в област, пуста като луната и още по-малко изследвана.
Мърсър неочаквано намали.
— Защо забавяш? — попита Кали.
Той посочи напред. Срещу тях идваше катер. Едва ли хората на него бяха рибари или туристи.
— Сещаш ли се за онази сцена във филмите на ужасите, когато някой неизменно казва, че има лошо предчувствие?
— Да.
— Е, и аз имам лошо предчувствие.
Букър се качи от камбуза, където приготвяше вечерята.
— Пристигнахме ли?
— Имаме компания.
— Поли?
— Вероятно. Имал е време да направи снимки на стелата, докато хората на Дайс опустошаваха селото. И тук е единственото място на земята, където може да намери природен плутоний.
— Как ще разиграем картите? — попита Сайкс. Мърсър клекна зад таблото с контролните уреди, за да не го видят.
— Поли не те познава, така че като видят чернокож, ще ни оставят на мира. Вие двамата сте на меден месец. Аз отивам да се скрия. — Слезе приведен по стълбите на кърмата и изчезна.
Когато катерът се приближи на стотина метра, Букър прегърна Кали. Катерът беше дълъг седем-осем метра и боядисан във военно сиво. На борда имаше двама мъже с униформи. На коланите им висяха кобури.
Единият каза нещо, но вятърът отвя думите му и той направи знак на Сайкс да изгаси двигателите.
— Какво има, мой човек? — извика Букър с глас на изпълнител на хип-хоп.
Онзи заговори на арабски.
— Не чактисвам. Говори на английски, мъжки.
— В района се провежда военно учение. Трябва да напуснете незабавно.
Сайкс огледа безлюдното крайбрежие.
— Не виждам никакво учение.
— Колко души сте на борда?
— Само аз и булката. Катерът се приближи до яхтата и другият мъж скочи на нея.
Читать дальше