Джак Брул - Хаос

— Мамка му! А колко време щеше да ни отнеме, ако не знаеше колко е голяма стелата? — 0, цяла минута — самодоволно отвърна Джакъби.

Увеличи изображението и Мърсър видя местата, където Ахмед и хората му го бяха разбили. Някои парчета липсваха. Или Букър не ги беше намерил, или бяха натрошени на прах от ударите. И все пак донесените се бяха оказали достатъчно, та младият учен да реконструира мемориалната стела.

Мърсър стисна ръката му.

— Благодаря. Свърши изумителна работа. Разбрах как помагате на лекарите да възстановят натрошени кости и на археолозите да сглобяват древни грънци. Наистина забележително.

— Е, работим и за правителството, но информацията е класифицирана.

Букър Сайкс се подсмихна и се обади:

— Сглобяват взривени зони след експлозия и определят какъв тип бомба е използвана.

Джакъби пребледня.

— Откъде знаеш…

Сайкс сложи тежката си ръка на рамото му.

— Спокойно де. Единствено в това има логика.

Мърсър и Букър отидоха в Смитсоновия музей. Мърсър вече се беше обадил там, докато чакаха хората на Джакъби да сканират обелиска, и бе използвал положението си в Белия дом, за да уреди среща с един от най-добрите египтолози. Остави и съобщение на гласовата поща на Кали и й каза, че издирването е подновено.

Крехка възрастна жена с овехтяла вълнена жилетка въпреки засилващата се жега ги посрещна на стъпалата на Музея по естествена история.

— Носите ли я? — попита развълнувано. — Сигурни сте, че е била поставена от Александър Велики, така ли? Имате ли представа какво огромно откритие е това? — каза на един дъх. — Вие сте доктор Мърсър и господин Сайкс, нали?

— Точно така — усмихна се Мърсър. — А вие сте Емили Френч?

— Да. Не мога да повярвам. Напоследък в Птолемеевата египтология има толкова малко открития, да не говорим, че египтяните ги публикуват първи.

— Птолемеевата египтология?

— Да, времето, когато Египет е бил управляван от гърците, от 331 до 30 година преди Христа. Завършило е с Клеопатра, всъщност Клеопатра VII, но никой не прави филми за първите шест. О, Боже, какви ги дрънкам и аз. Елате в кабинета ми и да видим стелата… Как е възможно да е въпрос на национална сигурност? — попита тя, докато ги водеше през лабиринта от кабинети на третия етаж. — Това е древен артефакт, а не планове за атомна бомба.

Мърсър насмалко да ахне, като чу колко близо до истината е госпожа Френч.

— Не ни е позволено да го обсъждаме — отвърна Букър с най-плътния си баритон.

— Уф, ясно. — Тя ги заведе в тесния си претъпкан кабинет и се извини за бъркотията, сякаш не беше постоянно пълен с книги, учебници, купчини листове и какво ли още не.

— Не трябва да обсъждате с никого въпроса, госпожо Френч — каза Мърсър. — Написаното на стелата може да промени историята и да доведе до едно от най-големите археологически открития след Тутанкамон. Ако съм прав и находката стане публично достояние, уверявам ви, че ще получите дължимото признание.

Когато Мърсър пъхна диска в лаптопа й и стелата се появи на екрана, ентусиазмът й намаля. Тя си сложи очилата и Мърсър й показа как да върти изображението и да увеличава отделни места с мишката.

— Великолепна е — възкликна Френч. — Вижте, това е знакът за битка. Има и нещо за погребение, вероятно на цар. — Сменяше гледната точка и се взираше в монитора. Лицето й беше само на сантиметри от екрана. — Част от написаното е на старогръцки, но ето ги и йероглифите. Да видим… Пише за царско погребение… О Боже! — Френч ги погледна и очите й станаха кръгли като на бухал.

— Александър Велики — каза Сайкс. — Знаем.

— Смятаме, че стелата разкрива местонахождението на гробницата му. Била е поставена в стара мина в Централна Африка след смъртта му.

— Гробницата му? — Въодушевлението й нарасна. — Неговата?! Знаете ли колко хора я търсят от хилядолетия.

— Да — каза Сайкс.

— Можете ли да преведете надписа? — попита Мърсър.

— Разбира се. Ще ми отнеме известно време, защото йероглифите могат да се тълкуват по различни начини. По-скоро разказват история, отколкото да съставят изречение.

Мърсър й даде визитна картичка — извади я от позлатената украсена с оникси кутийка, която му бе подарила преди години наследницата на един петролен магнат. Номерът на визитката беше на телефонния му секретар затова написа мобилния и домашния си на гърба.

— Може да ми се обадите по всяко време на денонощието.

За вечеря Кали им направи спагети със сос карбонора. Заяви, че това била най-хубавата й рецепта, и те посмяха да си помислят каква ли може да е най-лошта. Разочарованието й, че не може да остане насаме с Мърсър, се смени с вълнение, когато той разказа какво са правили през деня и й показа копие на диска на Джакъби.