Джак Брул - Хаос

След като се нахраниха, седнаха в бара, наляха си бренди и заговориха за вероятностите. Според легендите гробницата на Александър Велики беше най-богатата и величествената в човешката история. Саркофагът му от злато и кристал бил най-великото произведение на изкуството в древния свят.

Телефонът на Мърсър иззвъня и всички млъкнаха.

— Да?

— Имам една добра и една лоша новина — без предисловия каза Емили Френч.

— Кажете — бавно отговори Мърсър.

Тя му обяснява пет минути какво е открила и накрая добави, че ще му изпрати целия превод по електронната поща. Той й каза адреса, остави телефона и избухна в смях. Всички се втренчиха в него.

— Та какво ти е толкова смешно? — попита Хари. Мърсър избърса сълзите си и пое дълбоко дъх.

— Разчела го е.

— Местонахождението на гробницата?

— Да. Не е погребан в Александрия, нито в оазиса Сави, както смятат някои учени. Откарали са трупа на север по Нил и са го погребали в една пещера в долината Шута.

— Значи отиваме там, взимаме аламбика и слагаме край на целия този кошмар — заяви Кали.

— Не бързай толкова — ухили се Мърсър. — Емили Френч е направила проучвания и е открила точното местонахождение на Шута. От 1970 година тя е под тридесет метра вода. Там са построили Асуанския язовир. Казах й, че въпреки това искам да отида да я видя. Тя обаче отвърна, че районът бил абсолютно недостъпен.

Мърсър си спомни последния път, когато беше идвал в Египет. Преди няколко години бе прекарал две седмици по река Нил с една дипломатка от Еритрея, казваше се Саломе. Оттогава не беше чувал нищо за нея. Споменът извика загадъчна усмивка на устните му.

— За какво се замисли? — попита Кали.

Седяха край басейна на луксозен хотел на остров Елефантин в средата на бавно течащия Нил. Туристически корабчета и лодки с триъгълни платна браздяха водите на реката между тях и град Асуан.

— Идвал съм тук с една дама — отвърна той. Не искаше да скрие истината с лъжа, съшита с бели конци, каквито и да бъдеха последиците.

— Щастливка — отбеляза тя. — Дошла е на романтична почивка, а аз трябва да търся стари гробници и мръсни бомби.

Ако не друго, Кали очевидно поне не беше ревнива.

Букър се приближи до масата им. Беше с черна тениска и къси панталони. Изглеждаше внушително, както винаги, дори малко застрашително. Седна и изпъшка: гърбът още го болеше.

— Намерих яхта.

— Идеално.

Мърсър бе казал на Айра Ласко за местонахождението на стелата и адмиралът бе докладвал на президента. Два часа по-късно Айра се обади на Мърсър и му каза, че все още не искат да намесват египетското правителство. Истината беше, че изобщо не искаха да намесват египтяните, стига да беше възможно. Според условията на международните закони гробницата и всичко в нея принадлежеше на Египет. Никой в администрацията не искаше да види още една близкоизточна държава с ядрен потенциал. Отношенията с Кайро бяха добри, но това не означаваше, че в бъдеще не може да се влошат. Като в много други арабски нации, сред египтяните също имаше фундаменталисти, които изгаряха от желание да превърнат страната си в теокрация.

Така че се реши Мърсър, Кали и Букър да пътуват до Египет като туристи и първо да разузнаят потопената долина. И ако е възможно, президентът искаше да отмъкнат аламбика. От приятелско посещение в Кипър беше отклонен ракетоносач, който щеше да мине транзитно през Суецкия канал. Ако успееха да вземат аламбика, щяха да се срещнат с кораба на пустинния бряг на Червено море. На този етап местонахождението на гробницата на Александър Велики щеше да бъде разкрито по такъв начин, че да извлече политически дивиденти за Съединените щати. Ако тримата не можеха да вземат аламбика тайно, дипломатите щяха да измислят друго решение.

Въпреки че началото на долината Шута беше само на половин миля от брега на язовир „Насър“, Мърсър реши да използват яхта, вместо самолет, за да стигнат до потопената гробница. Трябваше да носят много неща и не вярваха, че чартърните компании ще запазят действията им в тайна.

Така че сутринта Букър беше отишъл да търси яхта. — Каква е? — попита Мърсър.

Сайкс се ухили.

— Дано да си гъст с правителството, защото единствената, която ще ни свърши работа, е „Рива“.

Мърсър беше запознат с италианския производител на луксозни яхти и можеше да си представа какъв е наемът.

— Колко плати все пак?

— Осемнадесетметрова „Меркурий“. Има компресор за презареждане на акваланги, за което, разбира се, платих допълнително. Според търговския агент максималната й скорост е четиридесет възела и беше свободна само защото двойката германци, които са я били наели за тази седмица, се натъкнали на малък проблем: съпругът заварил жена си в леглото с деловия си партньор. И тъй като не искаме да използваме екипаж на собственика, цената е само две хиляди долара на ден.