Джак Брул - Хаос

— Доктор Джакъби?

— Алън Джакъби. Вие трябва да сте доктор Мърсър.

— Само Мърсър. — Ръкуваха се. — А това е Букър Сайкс.

— Здравейте. Викайте ми Алън. Носите ли проби?

— В колата са. Тук има ли количка?

— Разбира се.

След десет минути трите раници вече бяха в лабораторията на Джакъби: малка и претъпкана с работни станции, компютри и лъскави бръмчащи кутии, за чиито функции Мърсър можеше само да гадае.

— Трябва да призная, че когато вчера ми се обадиха от Белия дом, едва не паднах. Тук не работим на такова високо ниво.

— С какво се занимавате?

— Центърът „Годард“ е една от водещите научноизследователски лаборатории за науките за земята и космоса. Моята лаборатория прави триизмерни холограми и извършва анализ на различни материали. Приспособяваме ги за медицински или археологически изследвания.

— Мислиш ли, че ще можеш да ни помогнеш?

— Несъмнено. Дай да видя какво носите.

Мърсър отвори едната раница и започна да изважда частите на стелата и да ги слага на масата. Джакъби взе един от по-големите камъни, тежък десетина килограма и с формата на броколи.

— Ще свършат работа за демонстрация. — Занесе камъка в нещо като микровълнова фурна и го сложи вътре. Затвори вратичката, обърна се към близкия компютър и започна да трака по клавиатурата, като обясняваше: — Този уред сканира триизмерния предмет в компютъра и създава дигитално копие с точност до един микрометър или една милионна част от метъра.

— Брей — възкликна Мърсър.

— Това е нищо. В Холивуд непрекъснато използват такива машини, за да превръщат глинени модели на чудовища и космически кораби в дигитални ефекти. Моят уред обаче е много по-прецизен.

Джакъби завъртя екрана, за да им покаже какво е създал компютърът. Приличаше на камъка, само че оцветен в зелено. Ученият докосна няколко клавиша и Дигиталният камък стана сив.

— Готово.

— И сега какво? — попита Букър.

— Сега ще сканирам всеки камък в компютъра. Когато приключа, ще ви кажа каква е приблизителната форма на предмета и компютърът ще сглоби дигиталните парчета. — Изчака реакцията им и добави: — Сега е моментът да кажеш: „Брей“. Цели три години усъвършенствах неясния логически алгоритъм. Ще поискам компютърът да вземе десетки милиони решения как да подреди късовете. Авангардна технология — засмя се Джакъби. — А вие какво мислехте? Че ще лепя тия камънаци?

— Не — побърза да отговори Мърсър, за да прикрие факта, че бе мислил точно това. — Дигиталното изображение е идеално. Колко време ще отнеме?

— Ще повикам двама докторанти да свършат трудоемката работа по сканирането. Ще отнеме известно вре-ме, защото скенерите са бавни и трябва да номерираме всяко парче, щом искате да сглобим оригинала. — Леко повиши тон в края на изречението, сякаш питаше дали екипът му ще може да избегне досадната работа да състави каталог на всеки фрагмент.

— Не. Мисля, че трябва само да ги номерирате. Може да се нуждаем от реалния артефакт. — Мърсър бе решил да сглоби стелата. Мислеше, че ще изглежда страхотно в бара.

— Добре. — Джакъби сви рамене: и без това няма да върши трудната работа. — Минали сте покрай кафенето по пътя към тази сграда. Дайте ни два часа и ще видим какво ще можем да направим.

Мърсър и Букър Сайкс се върнаха в лабораторията в единадесет и половина.

— Идвате точно навреме — каза младият учен. — Тъкмо приключваме с последните парчета.

Камъните от стелата бяха наредени върху работните маси и уредите, всичките в номерирани прозрачни пликове, каквито полицията използва за събирането на веществени доказателства.

— Браво — усмихна се Мърсър.

— Забравих да попитам как е изглеждал автентичният предмет. Казаха ми, че е стела, но нямам представа каква.

— Малък обелиск, висок два метра.

— Компютърът може да извърши дигиталното сглобяване, без да знае параметрите, тъй като има само един начин парчетата да се наместят точно, но ако са ни известни размерите и формата, ще си спестим много усилия и време.

— Свърших с последния — каза единият докторант, извади последния камък от дигиталния скенер и го пусна в прозрачен плик с номер осемстотин шейсет и три.

Мърсър реши да наеме човек, който да нареди стелата.

Джакъби нарисува на екрана обелиск. — Такъв ли? — Малко по-тънък.

— Ясно. — Той въведе размерите. — Два метра. Започваме.

След миг на екрана се появи реалистично изображение на стелата. Мърсър ясно видя йероглифите на четирите страни, докато стелата се въртеше в пространството.