Клайв Къслър: Огнен лед

Влажният въздух донася уханието на древните земи, проснати край морето. Наостря уши, за да долови накъсания ритъм на машината. Прекараните в морето десетилетия са изострили неимоверно сетивата му. В мъглата се движи друг кораб. Кой още може да бъде толкова безразсъден, че да потегли в такава мъгла? Сигурно е пиян.

Един нов звук заглушава шума от втория кораб. Откъм каютите се носи музика. Мъжки гласове пеят в хор „Боже, царя пази“. Меланхолията на тези гласове го натъжава и старият капитан се прибира в рубката, като затваря вратата зад гърба си, за да не ги чува.

Мъглата се вдига заедно с нощта, а първият помощник се появява с мътен поглед, за да смени капитана. Тавров му дава курса и излиза от рубката, за да се прозее срещу утринното слънце. Хвърля поглед над сатенената повърхност на морето и с удовлетворение установява, че слухът му не го е подвел — успоредно с дългата диря на „Звездата“ се движи рибарска гемия. Гледа я известно време, а след това свива рамене и отива да предупреди всеки един от хората си да не се мярка близо до офицерските каюти.

Доволен от резултата на обиколката, Тавров се свлича в своята койка и заспива облечен. Първият помощник е получил най-строга инструкция да го събуди при първия признак за нещо извънредно на борда. Независимо от това, овладял до съвършенство изкуството на котешкия сън, Тавров се буди на няколко пъти, за да се ослуша, а след това отново заспива. Към обяд става, за да хапне в каюткомпанията малко хляб и сирене, този път подкрепени с колбас, чиято покупка е станала възможна благодарение на придобитото богатство. В камбуза 3 3 Камбуз — корабна кухня. се суети едра жена, а един як казак носи изпускащи пара съдове към каютите. След като се нахранва, Тавров освобождава помощника си, за да стори и той същото. С напредването на деня, гемията изостава все повече, докато накрая се превръща в една от множеството трепкащи на хоризонта точки.

„Звездата“ се плъзга леко върху огледалната повърхност на огряното от слънчеви лъчи море. В желанието си да стигне Константинопол час по-скоро, Тавров е наредил да се поддържа скорост, близка до максималната, но в крайна сметка старото корито си плаща за младенческото безразсъдство. Около обяд едната машина аварира и макар старшият механик и първият помощник да си играят с нея няколко часа, единственият резултат е, че се омазват до уши. Капитанът разбира, че по-нататъшните усилия са обречени на същия провал и нарежда да продължат напред с една машина.

Майорът чака в рубката и реве като ранен бик, когато капитанът му излага положението. Тавров обяснява, че корабът ще стигне в Константинопол, макар и не толкова бързо — може би след още едно допълнително денонощие.

Якилев вдига юмруци във въздуха и вперва единствено око в капитана. Тавров очаква ей сега да го направят на кайма, но казакът изфучава и с рязко завъртане изскача от рубката. Тавров изпуска задържания в гърдите въздух и отива при картите си. Корабът напредва с половин бързина, но напредва. Капитанът се моли пред иконата на Свети Николай да не ги подведе и втората машина.

Якилев се връща поуспокоен. Капитанът го пита за състоянието на пътниците. Добре са, отвръща майорът, но ще бъдат още по-добре, ако вонящата ръждива кофа стигне най-после мястото, към което се е запътила. Отново пада мъгла и Тавров е принуден да намали ход с един-два възела 4 4 Възел — моряшка мярка за скорост, равна на една морска миля (1853,25 м.) за час. . Надява се Якилев да спи и да не забележи.

Тавров страда от нервен тик, характерен за мъжете с неговата професия и стаж — погледът му непрекъснато бяга по циферблатите на различните уреди в рубката. От време на време излиза ту на десния, ту на левия борд, за да провери състоянието на времето и морето. Към един часа след полунощ той излиза за пореден път на десния борд и проточва шия. Някакъв съд ги настига. Вслушва се напрегнато. Съдът ги приближава бързо.

Тавров е обикновен, но не и глупав човек. Грабва телефона, който свързва рубката с офицерските кабини.

— Какво искате? — лае Якилев в слушалката.

— Трябва да ви кажа нещо — отвръща капитанът.

— Ще намина по-късно.

— Не, много е важно. Трябва да ви го кажа незабавно.

— Добре. Слезте при нас! Не се притеснявайте — добавя Якилев с лоша усмивка. — Ще се опитам да не ви застрелям.

Капитанът оставя слушалката и буди Сергей, който вони на алкохол. Налива му чаша силно кафе без захар.