Клайв Къслър - Огнен лед

Пътищата им се кръстосват за пръв път, когато израелска подводница потапя тайно ирански контейнеровоз, с ядрено оръжие на борда. Петров получава заповед да прибере оръжието на всяка цена: находката би могла да причини международни усложнения, защото е отклонена от съветски арсенал. В същото време САЩ провеждат посредническа мисия между арабските си съюзници и Израел, защото се притесняват арабите да не научат причината за гибелта на иранския кораб, което би довело до обявяване на свещена война срещу евреите. На Остин е възложено да се опита да унищожи доказателствата за израелско присъствие, останали на потъналия кораб.

Съветските и американски кораби пристигат на местопроизшествието почти едновременно. Никой не иска да отстъпи. Ситуацията остава напрегната дни наред. Военни кораби и от двете страни се мержелеят на хоризонта. Сложно. Петров очаква инструкции от Москва, но го викат неочаквано на мостика, за да установи контакт с американците.

— Моторен кораб „Талон“ вика неизвестен съветски спасителен съд. Приемам. — Гласът говори със силен акцент.

— Съветски спасителен кораб вика „Талон“ — отговаря Петров, с американски акцент на английския, който е изучавал навремето.

— Ще имате ли нещо против да продължим на английски? — пита американецът. — Руският ми е малко нещо позанемарен.

— Няма проблем. Искате да ни съобщите, че се оттегляте ли?

— Не, интересува ме запаса ви от черен хайвер.

Петров се усмихва.

— Предостатъчен е, благодаря за загрижеността. Нека и аз попитам нещо: Кога ще си тръгнете?

— Ама вие май не знаете така добре английски, както си мислех — ние нямаме никакво намерение да напуснем международните води.

— В такъв случай, всяко неблагоприятно въздействие ще мине за ваша сметка.

— Съжалявам, но ние не приемаме никакви неблагоприятни въздействия.

— Не остава нищо друго, освен да постигнем целта си със сила.

— Може би ще уредим нещата с добро, другарю — отвръща безгрижно американецът. — И двамата знаем какво има на борда и какви неприятности може да донесе на съответното правителство. Предлагам следното: Ние ще ви позволим да приберете… хм… откраднатото ви имущество. Даже можем и да помогнем, ако проявите желание. След като свършите, вие си тръгвате и ни оставяте да свършим своята работа. Какво ще кажете?

— Интересно предложение.

— И аз така мисля.

— Какви гаранции получаваме?

— Действията говорят по-красноречиво от думите. Наредих да се оттеглим на половин миля.

Под погледа на Петров, американският спасител вдига котва и заема нова позиция по-настрана от местопроизшествието. Петров разбира, че независимо от проявената отстъпчивост, американецът е твърдо решен да изпълни задачата си. Като алтернатива на спогодбата остава само ескалацията на сила. Петров не е хазартна личност. Ако американецът го подведе, винаги може да прибегне до наличната в района военна сила. Но какъвто и да е изходът от ситуацията, никак няма да е добре, ако изпусне положението от контрол.

— Добре — казва той. — Свършим ли своята операция, ние си тръгваме и вие оставате на ход.

— Чудесно. Как се казвате, впрочем? Искам да знам с кого се договарям.

Въпросът сварва Петров неподготвен. В известен смисъл той няма име, тъй като неговото му е дадено от държавата. Той се усмихва и казва:

— Наричайте ме Иван.

Думите му са посрещнати с най-искрен смях.

— Да пукна, ако половината ви екипаж не носи същото име. Е, добре, аз се казвам Джон Доу 21 21 Джон Доу — С това име се обозначават в САЩ живи или мъртви лица — мъже и жени, — чиято самоличност е неизяснена. . — Пожелава на Петров късмет и прекъсва връзката.

Петров не губи време да изпраща водолази до потъналия кораб. Оставената от израелското торпедо пробойна осигурява сравнително лесен достъп до трюма и оттам извличат две ядрени бойни глави. На няколко пъти изпадат в напрегната ситуация, когато теченията и въжетата им погаждат разнообразни номера, но работата се води на смени и след по-малко от денонощие, вече е приключена. Петров нарежда корабът му да потегли и дава сигнал на американците. С бинокъла вижда някакъв набит мъжага със сребърни коси да гледа насам. В един момент американецът маха приятелски с ръка, но Петров не отговаря.

Следващият им сблъсък не е така приятелски. Над Персийския залив е свален неизвестно защо и как пътнически самолет на държава от Третия свят. Параноята е основна доминанта в междудържавните отношения в периода на Студената война и поради причини колкото неясни, толкова и дълбоки, двете страни се подозират една друга. Възлагат задачата на Петров и Остин. Двамата отново откриват машината едновременно. Корабът на Петров без малко не блъска този на Остин, като се отклонява в последната възможна секунда и позволява на американеца да види палубата, претъпкана с тежковъоръжени мъже. Остин вика руснака и му предлага да кара по-внимателно, за да не го глобят. Остин упорито отказва да се отмести. Международният скандал е избегнат, едва след като на мястото пристигат кораби от страната — собственик на свалената машина и предявяват претенции върху нея.