Клайв Къслър - Огнен лед

Остин поглежда младичък моряк, който се е появил на вратата и отбелязва:

— Часът май настъпи!

Идеята за съвместна операция възникна, когато Остин се върна от посещението в Белия дом. Петров го очакваше. Когато сподели с него плана, Петров веднага предложи да вземе участие с хората си. Сендекър хареса идеята и получи съгласието на вицепрезидента. Ако руснаци нападнат руска яхта, това би издигнало още една преграда между акцията и президента.

Морячето оглежда боядисаните лица, търсейки старшия. Остин му махва с ръка.

Петров излайва някаква команда. Преобразяването на мъжете е поразяващо. Шумът секва и бутилката изчезва от погледа. Усмивките са заменени от съсредоточеност и решителност в погледа. Пръстите проверяват автоматите и в помещението отеква дружно щракване. В рамките на броени секунди, разпуснатата банда се превръща в страховита бойна единица.

Иван поглежда Остин с израза „нали ти казах“, а на глас добавя:

— След теб!

Остин грабва сака с ругера и поема напред, следван от Завала и останалите.

Капитан Медисън отделя очи от перископа и казва:

— Точно след три минути излизаме на повърхността. Целта е на сто метра от нас. Морето е сравнително спокойно. Имате късмет — луната е скрита от облаци.

— Благодаря, че позволихте на хората ми да използват вашия кораб, капитане! — казва Петров.

Медисън се чеше по главата.

— За пръв път ми е, но след като двете ни страни могат да обединяват усилия в космоса, защо да не го правят и под водата? — Обръща се към Остин: — Някой в НАМПД много яко дърпа конците. Не всеки е в състояние да отклони американска ракетоносна подводна лодка от редовен патрул, за да я включи в… извинете ме за израза… ретроградна операция на специални части.

Сто и тридесет метровата „Бенджамин Франклин“ е сред четирите мобилизирани за операцията подводници, тъй като е оборудвана за специални цели. Дори значителното влияние на Сендекър не би могло да го постигне, без разпореждане, макар и добре прикрито, от най-високо място.

Остин казва:

— Тази операция никога нямаше да се проведе, ако не ставаше въпрос за обстоятелства от изключителна важност.

— Късмет тогава! — пожелава капитанът. — Ще се навъртаме наоколо, докогато е нужно. Обадете се, когато решите да се прибирате!

— Най-напред на вас ще съобщим! — успокоява го Остин и приближава до няколко компютърни монитора. — Тръгваме, Хирам! — казва той.

Йегър седи с гръб към него и слуша обясненията на бордови специалист за компютърното оборудване на кораба. На Сендекър никак не му се ще да пуска Хирам в акция, но Остин успява да се наложи с аргумента, че компютърните му познания могат да се окажат решаващи за успешния изход на операцията. Адмиралът отстъпва, едва след като Остин дава дума, че няма да качва Йегър на борда на яхтата, преди да е напълно обезопасен.

Йегър се ръкува с Кърт и му пожелава късмет.

— Продължавам да се сражавам с шифъра — казва му той. — Успея ли, веднага ще ти съобщя.

По сигнал на Остин, Петров дава серия разпореждания на своите хора. Абордажната група минава през подводницата и се струпва под товарния люк. Отварят го и отгоре нахлува студен въздух. Остин и Завала излизат първи, като се озовават зад кулата на подводницата. Хората на Петров също излизат горе, с две пластмасови кутии в ръце. Отварят ги и веднага се чува нахлуващия в надуваемите лодки въздух. Хората от подводницата пожелават успех и затварят люка с меко щракване.

Филтрираната от облаците, лунна светлина придава на морската повърхност оловен оттенък. Високата кула, с хоризонтални стабилизатори, прилича на гигантски робот от фантастичен филм. Остин присвива очи към силуета на яхтата. За разлика от вечерта в Бостън, когато бе осветена като увеселителен кораб, по течението на Мисисипи, сега тя е тъмна, ако не се смятат няколкото светлини по радиомачтата и жълтите сияния на прозорците.

Сателитът наблюдава промените в курса на яхтата, докато тя спира срещу брега на Масачузетс, на около петдесет мили от „Атамански изследовател II“, който пък е хвърлил котва срещу Бостън. Другите два кораба на АТАМАН са се установили срещу Чарлстън и Маями.

Мъжете вземат веслата, спускат лодките по хлъзгавата палуба във водата и се качват вътре. Слагат си очила за нощно виждане и с внимателни, безшумни тласъци на веслата поемат през океанските вълни.

Студеният въздух пронизва като с ледена висулка дрехите на Остин и той почти съжалява, че не се е сгрял с глътка водка предварително. Обръща се назад и поглежда подводницата, която се спуска под вода почти напълно безшумно. Тя ще остане така, показала с метър-два високата си кула над повърхността.