Клайв Къслър - Огнен лед

— Да пукнеш дано, проклет глупак! Как ще се почувстваш, след като загинат сто души, само защото теб те е страх да не станеш за смях?

— Да не си правиш майтап, а Рой?

— Нали помниш с какво се занимавах, преди да стана ловец на раци?

— Да, беше професор в университета в Ороно.

— Именно. Ръководех катедрата по океанография. Изучавахме морските вълни. Чувал си за идеалната буря, нали? Значи, в настоящия момент към теб се носи идеална вълна. Според моите сметки, ще удари след двадесет и пет минути. Хич не ми пука, какво ще кажеш на хората в мотела. Заплаши ги с бомбен атентат, ако щеш, само ги изкарай навън и по възможност на по-високо място. И то веднага!

— Добре, Рой, разбрано!

— Има ли нещо отворено на Главната?

— Едно кафе. Хлапето на Джейкъби е на смяна. Ще му кажа да очисти рибарския кей.

— До петнадесет минути да не остане жива душа по тези места. Това се отнася и за вас двамата с Ед Джейкъби.

— Готово, Рой. Благодаря ти.

Главата на Дженкинс жужи от напрежение. Представя си Роки поинт. Неговите хиляда и двеста жители живеят в къщи, амфитеатрално разположени над полукръгло пристанище. Самото пристанище е сравнително защитено, а жителите са приучени от няколко урагана да строят жилищата си по-далеч от водата. Старите тухлени постройки, по протежение на граничещата с пристанището главна улица, са дадени в по-голямата си част под наем за заведения и магазини, които обслужват туристи. Най-оживените места в пристанището са рибарският кей и мотелът. Дженкинс натиска газта и се моли предупреждението му да е направено своевременно.

Началникът Хоз съжалява начаса, че се е съгласил с предложението на Рой, а съзнанието му е обхванато от гадно чувство за несигурност. И да го стори лошо, и да не го направи — пак лошо. Знаят се с Рой от деца, когато бъдещият професор беше най-умното дете в класа. Никога не го е подвеждал като приятел. Но все пак… Сам той е вече пред пенсия.

Хоз включва мигащата светлина, натиска педала на газта докрай и се понася с неприятно свирене на гумите към морския бряг. Докато преодолява късото разстояние, той се свързва със заместника си, на когото нарежда да опразни кафенетата по Главната, като използва високоговорителя си, за да накара хората да се изкачат на по-високи места. Хоз познава добре навиците на своите съграждани — кой е станал, кой си разхожда кучето в този час. За щастие, повечето заведения и магазини отварят по-късно.

Виж, мотелът е друга работа. Хоз спира два празни училищни автобуса, тръгнали да събират деца за училище и нарежда на шофьорите им да карат след него. Патрулната кола спира рязко пред главния вход на мотела и началникът се втурва вътре. По отношение на този строеж, Хоз не можа да вземе страна. Вярно, че постройката променя в голяма степен вида на красивото пристанище, но пък, от друга страна, създава работни места за населението. В края на краищата, не всички искат да са рибари.

От друга страна обаче, никак не му хареса начина, по който се стигна до този строеж. Няма как да се докаже, но за него е вън от съмнение, че някой в общината е натъпкал гушата.

Инвеститорът е местен човек и се нарича Джек Шрегър — безогледен разрушител на природната красота, който издига грозни жилищни комплексчета, по протежение на реката. Той никога не наема местни хора, като предпочита пришълци — те работят по-продължително, за по-малко пари и са по-непретенциозни.

Администраторът, младеж от Ямайка, поглежда стреснато внезапно налетелия полицейски началник, който започва да крещи:

— Всички вън от мотела! Извънредно положение!

— Какъв е проблемът, началник?

— Има бомба в сградата!

Администраторът се задавя. След това се обръща към телефонната централа и започва да звъни по стаите.

— Имаш на разположение десет минути — осведомява го Хоз. — Отвън чакат автобуси. Всички вън — ти също! Ако някой се опъва, кажи му, че ще го арестувам.

Полицаят тръгва по най-близкия коридор и започва да удря с юмрук по вратите.

— Полиция! Необходимо е да евакуирате незабавно сградата. Имате десет минути на разположение — вика той в сънливите лица, надничащи от праговете на стаите. — Заложена е бомба. Не губете време с нещата си.

Повтаря това до прегракване. Коридорите се изпълват с хора по нощници и халати, пижами или просто завити в одеяла. От една стая се показва смугъл мъж, с неприятно изражение на лицето.

— Какво става тук, по дяволите! — пита Джек Шрегър.

Хоз преглъща с усилие.