Клайв Къслър - Бяла смърт

— Как по-точно?

— Агирес лесно можел да се отскубне от преследвачите си и да избяга в Северна Америка, където El Brasero никога нямало да го намери. По онова време баските били единствените мореплаватели, достатъчно дръзки, за да прекосят Атлантическия океан. Но Диего знаел, че El Brasero ще се добере до семейството му. Знаел също, че дори и да скрие реликвите в Северна Америка, испанецът ще го чака, когато се върне в Европа.

— Може да е решил да хвърли котва и поради по-важни причини — каза Остин. — Може да е искал да отмъсти на човека, който е съсипал живота му и е откраднал богатството му.

— Напълно възможно. El Brasero бил абсолютно твърдо решен да довърши започнатото. Прехвърлил се на боен кораб, два пъти по-голям от каравелата на Диего. Отново поставил за капитан Блекторн. Корабът бил въоръжен до зъби и бързо щял да види сметката на баските. Но Диего знаел за предателя от предишната среща и предвидливо извел каравелата по-далеч от пещерите. Разположил неколцина от хората си на брега, където испанците можели да ги видят, и когато Мартинес спуснал лодките, хората на Диего избягали в пещерите, като подмамили преследвачите си да ги последват.

— Надушвам капан.

— Обонянието ти е по-добро от това на Мартинес. Все пак трябва да отбележим, че сигурно е бил разсеян от мисълта, че скоро ще изгори Диего и екипажа му.

— Онези пещери са истински лабиринт. Идеално място за засада.

— Тогава съм сигурен, че ще се изненадаш, като научиш какво се случило. Каравелата нападнала бойния кораб и сплашила малобройния му екипаж с няколко оръдейни изстрела. После взели кораба на абордаж и го завладели. В същото време Диего пуснал в ход и засадата. Предварително бил замъкнал едно от оръдията си в пещерите и с негова помощ помел атаката. — Перлмутер вдигна дундестия си юмрук, сякаш преживяваше битката. — El Brasero бил добър фехтовач, но Агирес бил още по-добър. Вместо да го убие веднага, си поиграл с него, преди завинаги да угаси пламъка на Мангала.

— И къде е господин Блекторн в цялата тази картина?

— Един от хората на El Brasero понечил да стреля в Диего. Блекторн го убил. Диего наредил на хората си да му доведат Блекторн. Англичанинът разказал историята си. Диего се нуждаел от опитен капитан за бойния кораб, така че му предложил сделка. Блекторн щял да получи големия кораб, ако прибере хората на Диего в родината им. Няколко седмици по-късно, според разказа на англичанина, той влязъл в Темза с наградата си.

— А какво станало с реликвите на Роланд?

— Блекторн не споменава нищо за тях. Но според разказа му Диего събрал неколцина доброволци, които останали с него, а другите заминали към домовете си. На Диего вече не му трябвали стрелци и артилеристи, а само опитни моряци. Знаел, че въпреки смъртта на El Brasero реликвите нямало да са в безопасност, докато съществува Инквизицията. Затова продължил на запад и повече никой нищо не чул за него. Поредната неразрешена загадка на морето.

— Може би не — каза Остин и подаде на Перлмутер новинарската изрезка за катастрофиралия цепелин.

Перлмутер я прочете и вдигна очи.

— Тези „необичайни предмети“, за които говори Хайнц, биха могли да са изчезналите реликви.

— Точно това си мисля и аз. Което означава, че са в ръцете на „Океанус“.

— А „Океанус“ ще ги предаде ли?

Остин си помисли за сблъсъците си с биячите на компанията и каза с крива усмивка:

— Малко вероятно.

Перлмутер го изгледа.

— Явно в цялата тази сага има повече неща, отколкото изглежда на пръв поглед.

— Страшно много повече. Ще ти разкажа подробностите с още една чаша кафе. — Остин вдигна чашата си. — Момчето ми, както си станал, ще ми налееш ли още кафе? Сипи и на себе си.

Остин пристигна на срещата с Агирес три минути преди уговорения час. От дома на Перлмутер продължи по Ембаси Роу. Грижещите се за вашингтонските шофьори богове му се усмихнаха и успя без особени усилия да намери място за паркиране. Тръгна пеш по Пенсилвания Авеню и скоро се озова пред една четвъртита сграда от тъмно стъкло, напъхана сред старите вашингтонски къщи. Прочете табелата на вратата и се зачуди, да не би да е записал адреса погрешно. Като се имаха предвид неприятностите на рода Агирес с испанските власти през вековете, последното място, където би очаквал да открие Балтазар, бе испанското посолство.

Съобщи името си на охраната и го заведоха при дежурната, която набра някакъв номер на вътрешния телефон и заговори на испански. След това се усмихна и се обърна към Остин с очарователен акцент, който събуждаше видения за Кастилия: