Клайв Къслър: Бяла смърт

— Добре. Предлагам да починем, преди да стигнем Шпицберген. Там ще заредим с гориво и ще продължим към полюса.

Пътуването до Шпицберген мина без инциденти. Уведоменият по радиото екип ги очакваше. Няколко часа по-късно корабът продължи на север, като подмина архипелага Франц Йосиф.

По мрачното сиво море под тях се виждаха отделни парчета плаващ лед. Постепенно парчетата ставаха все по-големи и по-големи, образуваха огромни маси с неправилни очертания, които в крайна сметка се съединиха в ледена шапка, разкъсвана тук-там от черните вени на цепнатините. Недалеч от полюса ледът се превърна в огромна равномерна пустош. Макар от височина триста метра синкавобялата повърхност да изглеждаше равна, полярните изследователи знаеха, че всъщност я пресичат безброй хребети и хълмове.

— Добри новини — радостно каза Браун. — Намираме се на осемдесет и пет градуса северна ширина. Скоро ще стигнем до полюса. Атмосферните условия са идеални. Небето е чисто.

Напрежението от очакването растеше и дори свободните от смяна членове на екипажа се тълпяха в контролната кабина и се взираха през големите прозорци, сякаш се надяваха да видят някакъв боядисан на ивици стълб, бележещ мястото на полюса.

— Капитане, май виждам нещо в леда — обади се един от наблюдаващите.

Капитанът обърна бинокъла към мястото, което му сочеха, и промърмори:

— Ама че работа!

И подаде бинокъла на Люц.

— Та това е кораб! — възкликна Люц.

Браун кимна и нареди да променят курса.

— Какво правите? — обади се Хайнц.

Браун му подаде бинокъла, без да се впуска в обяснения.

— Вижте.

Хайнц неумело се засуети с пенснето си и примижа в окуляра. После каза безизразно:

— Нищо не виждам.

Браун не се изненада. Хайнц бе сляп като прилеп.

— Както и да е. В леда има кораб.

— Какво търси кораб тук? — Хайнц бързо замига. — Не съм чувал за никакви други експедиции до полюса. Нареждам ви да се върнете към стария курс.

— И на какво основание, хер Хайнц? — попита капитанът и вдигна брадичка още по-високо. От ледения му глас ясно личеше, че изобщо не го е грижа какъв ще е отговорът.

— Задачата ни е да стигнем до Северния полюс — каза Хайнц.

Капитан Браун го изгледа яростно, сякаш смяташе да го изрита през люка и да гледа как тялото му се размазва в леда.

Люц усети, че става напечено, и побърза да се намеси:

— Хер Хайнц, имате право, разбира се. Но няма съмнение, че наше задължение е и да проучим всеки въпрос, който би се оказал от полза за следващата експедиция.

— Освен това дългът ни повелява да помагаме на онези, които вероятно се намират в беда — добави Браун.

— Ако ни видят, могат да се свържат по радиото с някого и така мисията ни ще се изложи на риск — опита се да смени тактиката Хайнц.

— Трябва да са слепи и глухи, ако не са ни видели досега — каза Браун. — А и да съобщят за нас, какво от това? Корабът ни няма отличителни белези, с изключение на името.

Осъзнал поражението си, Хайнц бавно запали цигара, предизвикателно издуха дима и зачака реакцията на капитана.

Браун не обърна внимание на нахалството му, даде съответната заповед и огромният кораб започна дългото си полегато спускане към ледената покривка.

Фарьорските острови, наши дни

Самотният кораб, движещ се към Фарьорските острови, приличаше на изгубил участник в стрелба с цветни топчета. Корпусът на 50-метровия „Морски страж“ бе покрит от носа до кърмата с ослепителни психеделични потпури във всички цветове на дъгата. Карнавалната атмосфера спокойно можеше да се допълни от механичен орган вместо тръба и екипаж от клоуни. Просташкият вид на кораба обаче бе измамен. Горчивият опит бе научил мнозина, че „Морски страж“ е опасен по свой собствен начин.

„Морски страж“ бе пристигнал на Фарьорските острови след преход от 180 мили от Шетландските острови недалеч от Шотландия. Корабът бе посрещнат от малка флотилия рибарски гемии и наети от международната преса яхти. Недалеч се намираше и датският крайцер „Лейф Ериксон“, а в смръщеното небе кръжеше хеликоптер.

Ръмеше. Бе типичен летен ден за Ферьорите — архипелаг от двайсет и четири парчета скала в Североизточния Атлантически океан между Дания и Исландия. Населението им — около 45000 души — се състоеше предимно от наследници на викингите, установили се тук през IX век. Въпреки че островите се водеха част от Кралство Дания, местните жители говореха на диалект, произлизащ от стария норвежки. Освен хората тук живееха милиони птици — снасяха яйцата си по отвесните скали, извисяващи се над морето като бастиони.