Клайв Къслър - Бяла смърт

Трите галери наближаваха като нападащи хищници. Агирес бе твърдо решен, ако е необходимо, да се бие до смърт, въпреки че най-силното му желание бе да се измъкне жив.

Заповяда на стрелците да се приготвят. В подготовката на каравелата бе пожертвал въоръжение за скорост и огнева мощ за подвижност.

Стандартната аркебуза представляваше тромаво, зареждано през цевта оръжие с фитил, което се закрепваше на преносима стойка, и за обслужването й бяха необходими двама души. Стрелците на каравелата бяха въоръжени с по-малки и по-леки версии, с които можеше да се справи и сам човек. Хората му бяха изключително точни и рядко пропускаха целта. За тежка артилерия Агирес се бе спрял на две бронзови оръдия, които можеха да се придвижват на стойки с колела. Артилеристите бяха тренирани да зареждат, насочват и стрелят с точността на часовников механизъм — нещо нечувано за повечето кораби.

Гребците видимо оставаха без сили и каравелата приличаше на пълзяща в меласа муха. Галерите се бяха приближили почти на един изстрел разстояние. Стрелците им можеха с лекота да се справят с гребците. Агирес реши, че хората му трябва да останат в лодките. Докато корабът се движеше, разполагаше поне с някакъв минимален контрол. Викна на мъжете да продължават да гребат и тъкмо се обръщаше да помогне на артилеристите, когато изострените му сетива доловиха съвсем лек полъх — предвестник на вятър. Най-малкото платно се размърда като крилото на ранена птица. После отново увисна неподвижно.

Огледа морето с надеждата да види характерното за наближаващия вятър набраздяване на повърхността — и чу рева на бомбардата.

Тя бе монтирана на фиксирана рамка, без да може да се насочва или издига. Гюлето вдигна безполезен фонтан на стотина ярда зад кърмата на каравелата и Агирес се изсмя — знаеше, че е практически невъзможно да постигнеш пряко попадение с бомбарда дори целта ти да е толкова бавна като каравелата.

Галерите се движеха в редица една до друга. Когато димът над водата се разсея, двете странични набраха скорост и се озоваха точно зад каравелата. Маневрата беше за заблуждение. Двете галери рязко отклониха наляво и едната поведе. По-голямата част от въоръжението на галерите се намираше в предната дясна част. Докато минаваха покрай бавно движещата се каравела, можеха да пометат палубата и такелажа й с по-малките си оръдия.

Агирес бе очаквал подобна атака и се бе погрижил двете оръдия да се разположат на левия борд, като бе прикрил цевите им с черен плат. Врагът щеше да сметне, че каравелата не е въоръжена достатъчно добре и че фланговете й са на практика незащитени.

Огледа артилерийската платформа през далекогледа и изруга, понеже видя един бивш член на собствения си екипаж — бе го придружавал на доста от риболовните експедиции. Човекът познаваше пътя, по който Агирес смяташе да стигне до Западно море. Най-вероятно Инквизицията го бе изнудила да проговори, като бе заплашила семейството му.

Провери вертикалното насочване на оръдието, махна черния плат и се вгледа през отвора за стрелба. След като не срещна никаква съпротива, първата галера приближи каравелата — и Агирес даде заповед за стрелба. Двете оръдия изтрещяха. Първият изстрел бе преждевременен и отнесе носа на галерата, но второто гюле улучи точно артилерийската платформа.

Предната част на галерата се разпадна в пламъци и дим. Водата устремно нахлу в разбития корпус, подпомагана от скоростта на галерата, и тя потъна само за няколко мига. Агирес изпита съжаление за гребците — бяха приковани към греблата и не можеха да се спасят, но поне смъртта им бе бързо избавление в сравнение с месеците и годините страдание.

Екипажът на втората галера видя участта на водача и с прочутата за триремите пъргавина рязко изви по-далеч от каравелата, след което направи кръг и се пристрои да Мартинес, който предвидливо бе задържал своя кораб на разстояние.

Агирес предположи, че галерите ще се разделят, ще заобиколят кораба му отдалече, като внимават да стоят извън обсега на оръдията, след което ще обърнат и ще атакуват беззащитните гребци. Мартинес сякаш прочете мислите му — двете галери се разделиха и започнаха да заобикалят отдалеч каравелата, предпазливи като хиени.

Чу как главното платно над главата му изплющя. Затаи дъх, като се питаше дали не е просто единичен порив като предишния. Но платното изплющя отново, изду се и мачтите изскърцаха. Той изтича към носа, надвеси се през перилата и изкрещя гребците да се качват на борда.