Клайв Къслър - Бяла смърт

— Само за минута — каза Райън. — Не искам да ви се натрапвам, но се радвам на възможността да благодаря на господин Остин за помощта, която оказа на SOS.

— Не трябва да благодарите на мен. Не го направих, за да помагам на SOS. Беше лична услуга на госпожица Уелд. Тя ме убеди да погледна кораба ви по-отблизо.

— Малцина могат да удържат на нейната убедителност, трябва дай се признае. Въпреки това направихте страшно много за морските създания.

— Спестете хвалебствията и венците, господин Райън. Дадох на Тери данните за саботажа, защото така трябваше, а не защото вярвам в каузата ви.

— Тогава знаете, че нямам вина за сблъсъка.

— Зная, че преднамерено сте засилили напрежението с надеждата да се случи нещо и да се появите по телевизията.

— Отчаяните времена изискват отчаяни постъпки. От онова, което ми е известно за НАМПД, и вашата организация няма нищо против да използва нестандартни методи за постигането на целите си.

— Има голяма разлика. Всеки от нас, като се започне от самия адмирал Сандекър, е готов да поеме отговорността за действията си. Ние не търсим защита зад плакати с миловидни физиономии на тюленчета.

Лицето на Райън стана червено като варено цвекло.

— Винаги съм бил готов да поема отговорността за действията си.

— Естествено, стига да знаете, че има начин да се измъкнете.

Въпреки гнева си Райън се усмихна.

— Вие сте труден човек, господин Остин.

— Старая се.

Тъкмо тогава пристигна келнерът с основните ястия.

— Е, да не ви развалям вечерта — каза Райън. — Беше ми приятно да си побъбрим, господин Остин. Тери, ще ти звънна по-късно.

Махна им жизнерадостно и се вля в минаващата край ресторанта тълпа.

— Приятелят ти има доста високо самомнение — каза Остин, докато гледаше как Райън се отдалечава. — Мислех си, че океаните вече си имат бог — Нептун или Посейдон, в зависимост от това кой език ще избереш.

Очакваше Тери да започне да защитава Райън, но вместо това тя се разсмя.

— Моите поздравления, Кърт. Приятно е да знаеш, че Маркъс не е единственият, който има дарбата да дразни хората.

— При мен е съвсем естествено. Кажи му го следващия път, когато устройваш случайна среща.

Тя се зазяпа във виенското колело, за да избегне погледа му, после се заигра с вилицата си.

— Толкова ли беше прозрачно?

— Още малко прозрачност и щеше да е направо невидимо.

Тя въздъхна дълбоко.

— Съжалявам за тромавия начин да те преметна. Не го заслужаваше. Маркъс искаше да се срещне с теб, за да ти благодари. Беше съвсем искрен. Не очаквах, че ще се стигне до тази словесна престрелка. Моля те за извинение.

— Само ако приемеш питие в хотела след дълга разходка из района.

— Налагаш ми тежка сделка.

Остин се ухили дяволито.

— Както каза приятелят ти господин Райън, аз съм труден човек.

Копенхаген сякаш се намираше в разгара на важен празник, но всъщност цялата шумотевица бе просто поредната обичайна нощ в един от най-жизнените градове на Европа. От десетки кафенета звучеше музика. Парковете и площадите по скъпата пешеходна алея „Строгет“ бяха пълни с разхождащи се хора и улични актьори. Празничната атмосфера бе нещо приятно, но не позволяваше воденето на сериозен разговор. Остин предложи да завият една по-спокойна уличка със затворени бутици и да се приберат до хотела.

Празната улица бе тъмна, с изключение на няколкото светещи прозорци на магазини и меката светлина на газовите фенери. Докато слушаше как Тери разказва някаква смешна история с Бекер, Остин забеляза движение пред тях. Две фигури излязоха от сенките и спряха в кръг жълта светлина.

Остин познаваше датчаните като сдържани и много вежливи хора, а в самия Копенхаген престъпността бе сравнително ниска. Затова не се притесни, че двамата са застанали по такъв начин, че им препречваха пътя. Може би бяха прекалили с акавита. Хвана Тери под ръка и се приготви да ги заобиколи. Бързо обаче му се наложи да преоцени ситуацията, защото мъжете измъкнаха бухалки.

Той чу стъпки и хвърли поглед през рамо. Отзад приближаваха още двамина, също въоръжени с бухалки. Тери несъзнателно бе усетила заплахата и бе млъкнала. Мъжете започнаха да ги обграждат, сякаш бяха тренирали предварително.

Остин се огледа за оръжие. Реши, че нещо е по-добро от нищо, и сграбчи капака на една боклукчийска кофа. С радост забеляза, че е изработен от дебел и здрав алуминий. Застана пред Тери, за да я защити, и използва капака като щит на средновековен пехотинец, за да посрещне удара на най-близкия нападател. Мъжът вдигна бухалката за втори удар, но от защита Остин премина в нападение и засили тежкия капак в лицето на противника си. Мъжът изрева от болка и коленете му се подгънаха. Остин вдигна капака с две ръце и го стовари върху главата му. Разнесе се звук като от удар на гонг. Ръцете го заболяха от удара, но пък за сметка на това нападателят му се строполи на тротоара.