Клайв Къслър - Бяла смърт

Изображенията се комбинираха в завладяваща сцена, включваща антилопа, диви коне и дори космат мамут. Ловци с къси полички нападаха жертвите си с копия и лъкове и стрели. Стенописът обхващаше сцени от всекидневния живот. Имаше сцени на хора в тържествени дълги роби, изящни кораби с платна и постройки на по два и три етажа, със сложна архитектура. От изображението на мамута можеше да се съди, че рисунките са били създадени по времето на неолита, но явно изобразяваха много по-развита цивилизация.

Остин продължи да следва спарида в серия по-малки пещери и видя останки от огнища. Повече обаче го интересуваха следи от по-скорошно човешко присъствие. Някъде напред се чуха гласове. Прилепил гръб към стената, той предпазливо тръгна към гласовете и се озова в пещера с размерите на малък склад. Помещението приличаше на естествена кухина, разширена с помощта на експлозиви и пневматични чукове. От високия таван висяха прожектори и осветяваха стотици пластмасови кашони, наредени в дървени палети.

Остин се скри в сенките и загледа десетината мъже в черни комбинезони, които разтоварваха кашони от палета на един електрокар и ги слагаха на лентата на някакъв конвейер. Бяха набити и мургави, като мъжете от катера, със същата права и лъскава черна коса, високи скули и леко дръпнати очи. Вече приключваха с работата си и след малко половината тръгнаха към изхода, а останалите се забавиха, за да почистят. После също тръгнаха към вратата по заповед на един мъж, който, ако се съдеше по тона му, явно им беше шеф.

Остин излезе от скривалището си и огледа надписите на кашоните. Нанесените с шаблон думи обясняваха на различни езици, че съдържанието е рафинирана храна за риби. Той мина покрай голямата товарна порта в стената, вероятно използвана за внасянето на храната в склада, и тръгна към вратата, през която бяха излезли работниците.

В следващото помещение видя плетеница от тръби и помпи — излизаха от огромен кръгъл резервоар. Към него водеха множество улеи. Остин реши, че храната се изсипва в тях, смесва се в резервоара и се прехвърля по мрежата тръби до рибарника.

Видя до стената една щанга, взе я, прецени тежестта й и си помисли, че сигурно ще е не по-ефективна от перце пред автоматичните оръжия, но все пак я пъхна в колана си. Продължи покрай тръбите и излезе от помещението за смесване. Тръбите минаваха през коридор и свършваха в стена с врата в нея. Той я открехна и го лъхна студен въздух. Заслуша се. Не чу нищо и пристъпи напред. Свежият въздух бе прекрасен след тежката миризма на пещерите.

Тръбите излизаха от другата страна на стената и продължаваха покрай широка, покрита с бели камъчета алея между два успоредни реда сгради. От всяка постройка излизаха по-малки тръби и се свързваха с основните. Едноетажните постройки бяха от тухли от шлака, а покривите им бяха от гофрирана ламарина. Носеше се тежка миризма на риба и от всички страни се чуваше басовото бръмчене на невидими машини.

Той отиде до най-близката постройка. Стоманената врата бе отключена. Вероятно от „Океанус“ не очакваха някой досадник да успее да се промъкне покрай катерите и хеликоптера. Осветеното от слаби крушки на тавана помещение бе полутъмно. Бръмченето, което бе чул, идваше от електромоторите на помпите, които задвижваха водата в големи сини пластмасови резервоари, подредени от двете страни на коридора, минаващ по дължината на постройката. Към тях бяха свързани водопроводи, захранващи тръби, помпи, клапани и електрически вериги. Остин се покатери по металната стълба на един резервоар. Лъчът на фенерчето му размърда стотици стреснати рибки, големи не повече от пръст.

Той слезе, измъкна се от тези рибешки ясли и продължи от постройка на постройка. Бяха еднакви, като се изключеше размерът и видът на рибите в тях. Имаше сьомга, треска и други видове. В разположената в центъра по-малка сграда се намираше компютърният център. Той също се оказа празен. Остин се загледа в мигащите копчета и измервателни инструменти на централния панел и разбра защо до момента бе видял толкова малко хора. Рибната ферма бе почти изцяло автоматизирана.

На излизане от компютърния център чу тропот на ботуши и се скри зад един ъгъл. Покрай него минаха двама пазачи с карабини. Смееха се на нещо. И през ум не им минаваше, че на две крачки от тях се спотайва неканен гост.

След като пазачите отминаха, Остин отиде до пристанището. От скалистия бряг започваше кей, достатъчно дълъг, за да приеме и голям кораб. Там бе завързан патрулният катер, който го бе спрял. От хеликоптера нямаше и следа. По края на пристанището се виждаха върховете на стотици таляни. Мъже в открити лодки се суетяха около тях под облаци оглушително крещящи чайки. По кея се мотаеха пазачи и наблюдаваха безучастно картината.