Клайв Къслър - Бяла смърт

Откъм сградите в небето се издигна черна точка, бързо нарасна и се превърна в черен хеликоптер без отличителни знаци. Спусна се ниско и забръмча срещу лодката като раздразнен стършел, обиколи я два пъти и зависна на неколкостотин метра, обърнат към Остин. От фюзелажа висеше ракетна установка. Идваха и още посрещачи — към лодката се приближаваше катер. Движеше се бързо и вдигаше фонтани пяна. Беше „Сигарет“, любимият на контрабандистите на наркотици във Флорида.

Катерът намали и мина достатъчно близо, та Остин да може да види добре тримата мъже на борда. Бяха дребни и набити, с кръгли лица и смугла кожа. Черната им коса бе подстригана на бретон над почти азиатските им очи. Единият стоеше на щурвала, а другите двама гледаха Остин с нездрав интерес. Държаха пушки.

Катерът изключи двигателя и спря. Човекът на щурвала вдигна високоговорител и изкрещя нещо на език, който приличаше на местния. Остин отговори с глуповата усмивка и разпери ръце да покаже, че не разбира. Мъжът опита отново — първо на датски, а после и на английски.

— Частна собственост! Отдалечете се.

Остин продължи да се прави на идиот и глуповатата усмивка не слезе от лицето му. Вдигна високо въдицата и я посочи. Сериозните стрелци направиха същото с пушките си. Остин им махна, за да им покаже, че е разбрал мълчаливото им предупреждение, остави въдицата, включи двигателя и насочи лодката към изхода на залива.

След минута погледна през рамо и видя, че катерът се носи обратно към сушата. Хеликоптерът обърна и бързо го изпревари. Остин мина отново край яхтата. Палубата бе все така пуста. Той продължи покрай брега към носа с формата на папагалски клюн. След няколко минути видя Портата на русалката в основата на отвесната скала. Отворът бе висок пет-шест метра и малко по-тесен. Приличаше на миша дупка на фона на грапавата кафеникавочерна стена.

Въпреки поетичното си име Портата на русалката съвсем не изглеждаше гостоприемно. Морето бе сравнително спокойно, но вълните се разбиваха в приличащите на зъби скали от двете страни и пред тунела. Във въздуха летяха пръски. Водата пред отвора кипеше във водовъртежи, подобно на някаква гигантска пералня. На фона на рева на вълните някъде отвътре се чуваше глух екот. Остин настръхна. Сигурно точно така звучаха стоновете на удавените моряци. За съжаление не виждаше нито една русалка.

Спря на прилично разстояние от входа. Всеки опит да мине през него сега изглеждаше като опит да вденеш игла сред развилняла се тълпа. Погледна си часовника, седна и задъвка сандвича със сирене, който му бе приготвила Пиа. Тъкмо го довършваше, когато усети промяна в морето. Сякаш Нептун бе помръднал тризъбеца си. Макар водата около него да продължаваше да е неспокойна, вълните вече не експлодираха край отвора със силата на артилерийски снаряди. Пиа бе споменала, че през портата може да се мине безопасно само в моментите между прилива и отлива.

Остин надяна спасителната жилетка, разкрачи се широко за по-голяма стабилност, включи двигателя и насочи носа на лодката към отвора. Дори при липсата на течение около пещерата имаше водовъртежи. Той стисна зъби и се замоли детските спомени на Пиа за думите на баща й да са точни. Когато бе само на няколко метра от фаталния сблъсък със скалите, даде пълна газ и се насочи леко надясно, както бе инструктиран, макар да се намираше опасно близко до скалите. Когато до стената оставаха сантиметри, лодката се плъзна през тесния отвор с лекотата на змиорка.

Той направи бърз ляв завой, насочи се към една тясна цепнатина и влезе в канал, само с няколко сантиметра по-широк от лодката. Тя се заблъска в стените, но бързо мина през кривия проход и се озова в кръгло езерце, цялото във водорасли.

Остин приближи лодката до брега и я завърза за една издатина. Свали спасителната жилетка и мушамата, изкатери няколкото естествени стъпала и стъпи на площадка, зад която зееше дупка — приличаше на обърната наопаки ключалка. От нея вееше вятър — свиреше като тромпетист. Сигурно точно това бе породило легендата за злокобния вой на мъртвите моряци.

Остин включи фенерчето, тръгна по тунела и излезе в просторна пещера. От основната зала излизаха коридори. На стената до входа на всеки проход имаше рисунка на риба. Остин последва инструкцията на Пиа, влезе в коридора, отбелязан със спарид, и тръгна през лабиринт от пещери и тунели. Без грубите ориентири щеше да се изгуби безнадеждно. След няколко минути се озова в зала с висок таван — стените й бяха огладени и покрити с разноцветни изображения. Разпозна бизона и елена от рисунките на бащата на Пиа. Охрата и червените цветове сякаш бяха положени вчера.