— О, не — отвърна Власов и бръкна в кутията. — Три бутилки. Най-добрата водка, произвеждана в Русия.
Грижливо разви другите бутилки — звучно целуваше всяка, преди да я постави обратно в кутията.
— „Руска перла“ е една от най-добрите водки, а „Московская“ е върхът. „Чародей“ е най-добра много студена.
Остин се запита дали изобщо някога ще успее да разбере руския начин на мислене. После каза:
— Ясно. Както го обяснявате, потопяването на цяла подводница само за да охладите питието си, е в реда на нещата.
— Подводницата беше стар модел „Фокстрот“, използван само за тренировки. Излезе от употреба преди повече от тридесет години — каза Власов и отправи на Остин 14-каратова златна усмивка. — Трябва да признаете, че именно на вас ви хрумна да поставяте предмети в подводница, за да изпробвате дали ще успеете да ги извадите.
— Mea culpa. 2 2 Виновен съм (лат.). — Б.пр.
Навремето не ми се струваше чак толкова лоша идея.
Власов затвори капака на кутията.
— Е, значи потапянето беше успешно?
— Като цяло, да — каза Дзавала. — Имахме някои технически проблеми. Нищо сериозно.
— Трябва да го полеем тогава — каза Власов.
Остин взе кутията от руснака.
— Точно сега е моментът.
Взеха три пластмасови чаши от столовата и отидоха в залата за инструктаж. Власов отвори бутилката „Чародей“, наля щедри дози и вдигна чаша.
— За храбрите младежи, които умряха на „Курск“.
Изгълта водката си, сякаш пиеше билков чай. Остин отпи предпазливо. От опит знаеше, че в силната руска огнена вода се спотайват истински демони.
— И за това случаи като „Курск“ никога да не се повтарят — каза той.
Потъването на „Курск“ бе една от най-големите подводни катастрофи в историята. Над сто души умряха през 2000 г., когато ракетната подводница клас „Оскар И“ потъна в Баренцово море след експлозия в торпедния отсек.
— С подводница като вашата нито един служещ на родината си младеж не е нужно да умира по такъв ужасен начин — каза Власов. — Благодарение на изобретателността на НАМПД имаме начин да стигнем до потънал съд независимо дали спасителните люкове работят, или не. Нововъведенията ви в тази подводница са революционни.
— Много мило от ваша страна, капитан Власов. Джо е виновникът, който събра това-онова и приложи и капка здрав американски разум.
— Благодаря за похвалата, но всъщност откраднах идеята от Майката природа — с типичната си скромност се обади Дзавала. Беше завършил Морското училище в Ню Йорк и имаше блестящ технически ум. Директорът на НАМПД Джеймс Сандекър го назначи веднага след завършването и освен че изпълняваше задълженията си в Специалния екип на Остин, Дзавала бе проектирал най-различни подводни съдове — както с екипаж, така и автоматични.
— Глупости! — каза Власов. — Миногата е доста по-различна от вашата подводница.
— Принципът е един и същ — каза Дзавала. — Миногите са невероятно устроени създания. Улавят движеща се риба, забиват зъбите си в кожата и й изсмукват кръвта. Вместо зъби ние използваме смукала и лазери. Основният проблем бе да се измисли гъвкав водонепроницаем затвор, който да може да се закрепва, за каквато и да е повърхност и да ни позволи да направим разреза. С помощта на космическите материали и компютрите успяхме да скалъпим доста добро решение.
Власов отново вдигна пълна чаша.
— Доказателството за вашата изобретателност е в ръката ми. Кога „Морска минога“ ще стане напълно готова за действие?
— Скоро — отвърна Дзавала. — Поне така се надявам.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Направо ме втриса, като си помисля каква е вероятността за нова катастрофа. Съветският съюз построи някои великолепни лодки. Но сънародниците ми винаги са имали предпочитание към гигантизма за сметка на качеството. — Власов довърши питието си и стана. — А сега трябва да се връщам в каютата си и да подготвя доклада до началството. Ще останат много доволни. Благодаря ви за усърдната работа. Лично ще се обадя на адмирал Сандекър.
Щом Власов си тръгна, влезе един от офицерите и каза на Остин, че го търсят по телефона. Остин вдигна слушалката, послуша малко и зададе няколко въпроса.
— Задръжте — каза той. — Ще ви се обадя веднага.
Затвори и се обърна към Дзавала.
— От Източноатлантическия отдел за подводни аварии на НАТО. Искат помощта ни в спасителна операция.
— Някой е изгубил подводница ли? — попита Дзавала.
— Датски крайцер е потънал до Фарьорските острови и част от екипажа е останала вътре. Явно все още има живи. Шведите и англичаните са почнали работа, но крайцерът няма спасителен люк. Датчаните се нуждаят от някой, който може да мине право през корпуса и да измъкне момчетата. Чули са, че правим пробни спускания.
Читать дальше