Клайв Къслър - Изгубеният град

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Къслър - Изгубеният град» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Pro book, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Изгубеният град: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Изгубеният град»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Древен род притежава страховито познание, способно да промени света и човешката раса… Но решава да го използва за лична облага и да властва над хората безпощадно… Тайна, която не би трябвало да е известна на друг, освен на бог… Вечна младост и вечен живот — възможни ли са те или са само мит?
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.

Изгубеният град — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Изгубеният град», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ама той не прилича на череп! — възрази Андълман. — По-скоро на препържено яйце.

— Голяма работа! — отдалечи се Парис, без да му обръща внимание.

Джоуди, която стана свидетел на диалога, накара Андълман да се усмихне, като каза:

— Мисля, че доста прилича на черепа на тъп продуцент на телевизионни сериали.

Изпитанията бяха стандартни — ядене на живи раци и гмуркане в аквариуми със змиорки, и трябваше да накарат зрителите да гледат и следващата серия, само и само да видят докъде могат да стигнат състезателите. Някои от тях като че ли бяха избрани специално заради агресивността и подлостта си.

Кулминацията щеше да е в нощта, когато последните двама участници щяха да се преследват с уреди за нощно виждане и с пушки за пейнтбол — номер, вдъхновен от разказа „Най-опасната игра“ 2 2 Известен разказ на Ричард Конъл, публикуван за първи път през 1924 г. — Бел.прев. . Оцелелият щеше да грабне един милион долара.

Джоуди беше фитнес инструктор от Ориндж Каунти, Калифорния. Имаше убийствено тяло по бикини, но извивките му се губеха под пухените дрехи. Имаше дълга руса коса и бърз ум, който трябваше да скрие, за да я вземат в шоуто. Всеки от участниците си имаше определена роля, но Джоуди отказа да играе глупавата блондинка, за която я нарочиха продуцентите.

На последната викторина зададоха въпроса дали „рапан“ е риба, мекотело или кола. Като стереотипната блондинка на шоуто, тя трябваше да отговори „кола“.

Божичко, никога няма да преживее такова нещо в цивилизацията.

След провала на викторината продуцентите често намекваха, че й е време да си върви. По време на огненото изпитание в окото й влезе сажда и тя падна от въжето. Това беше прекрасна възможност да я изгонят. Членовете на племето се събраха около огъня със сурово изражение на лицата, а Сай Парис драматично обяви, че тя трябва да напусне клана и да отиде във Валхала. Божичко!

И ето че сега Джоуди се отдалечаваше от лагерния огън, бясна на себе си, задето не издържа изпитанието. Въпреки това крачката й беше бодра. Няколкото седмици с тези лунатици й бяха достатъчно и тя с радост щеше да се махне от острова. Скалистият пейзаж беше много красив, но тя се умори от ударите в гърба, манипулациите и лицемерието, с които трябваше да се примирят участниците в името на съмнителната чест да бъдат прогонени като бесни кучета.

Зад „Портата на Валхала“ — свод от пластмасови кости на кит — я чакаше големият фургон на снимачния екип. Докато „членовете на клана“ спяха в кожени шатри и ядяха буболечки, хората от екипа се радваха на топъл дом, удобни легла и вкусни ястия. След като някой от участниците бъдеше изхвърлен от играта, той прекарваше нощта във фургона, а на следващата сутрин идваше да го прибере хеликоптер.

— Лош късмет — рече Андълман, който я посрещна на вратата. Беше мил човек, пълна противоположност на вбесяващия си шеф.

— Много лош наистина: топла вода, топла храна, мобилни телефони.

— Всичко си имаме! — засмя се той.

Тя се огледа.

— Забелязах.

— Ето там е леглото ти. Налей си питие от бара. В хладилника има страхотен пастет, който определено ще те отпусне. Аз трябва да ида да помогна на Сай. Разбий се от почивка!

— Благодаря, ще се възползвам.

Тя се приближи до бара и си направи голямо мартини с джин. Намери пастета, който наистина беше страхотен. Нямаше търпение да се прибере у дома. Изхвърлените участници винаги ги канеха в телевизионни предавания, за да очернят останалите. Отпусна се на един удобен стол. След няколко минути алкохолът я унесе.

Събуди се стресната. В съня си чу силни крясъци като от ято гларуси или група деца на площадка, на фона на далечни викове и писъци.

Странно!

Стана, отиде до вратата и се ослуша. Зачуди се какво ли унижение е измислил този път Сай. Може би е накарал всички да играят дивашки танц около огъня.

Тръгна по пътечката към плажа. Виковете ставаха все по-силни и неистови. Случваше се нещо ужасно. Това не бяха писъци от вълнение, а от страх и от болка. Тя ускори крачка и се втурна през Портата на Валхала. Гледката, която се разкри пред очите й, напомняше на картина на Ада от Йеронимус Бош.

Участниците и екипът бяха нападнати от страховити същества, приличащи наполовина на хора, наполовина на животни. Диваците ръмжаха, поваляха жертвите си и ги раздираха с нокти и зъби.

Видя как пада Сай, после и Ранди. Разпозна някои от телата, които лежаха окървавени и разкъсани на плажа.

На светлината на огъня Джоуди видя, че нападателите имат дълги, мръсни бели коси, които покриваха раменете им. Лицата им не можеха да бъдат оприличени на нищо, което бе виждала досега. Отвратителни, изкривени маски!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Изгубеният град»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Изгубеният град» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Клайв Къслър - Корабът на чумата
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Пираня
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Сахара
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Призрачният кораб
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Портата на дявола
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Синьо злато
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Мираж
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Арктическо течение
Клайв Къслър
Дэвид Гранн - Изгубеният град Z
Дэвид Гранн
Отзывы о книге «Изгубеният град»

Обсуждение, отзывы о книге «Изгубеният град» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x