Дъглас Престън - Реликвата

— Д’Агоста! Иполито! Обадете се!

Изпукаха смущения.

„Тук Д’Агоста — чу се разгневен глас. — Слушай, Кофи…“

— Къде беше досега? Казах ти…

„Млъкни и слушай! Вдигаш много шум и се наложи да те изключа. Придвижваме се към подземието. Някакво същество се разхожда на свобода из клетка две. Не се шегувам, Кофи, това наистина е някакво шибано чудовище. Уби Иполито и се скри в залата. Наложи се да се измъкнем.“

— Какво? Ти си се побъркал, Д’Агоста. Вземи се в ръце, чуваш ли ме? Изпращам хора през покрива.

„Мъртъв е, изкорми го като предишните.“

— И го е направило някакво чудовище? Добре, сигурно е така. Има ли друг полицай с теб, Д’Агоста?

„Да, Бейли е тук.“

— Освобождавам те от задълженията ти. Дай ми Бейли.

„Да ти го начукам. Ето ти Бейли.“

— Сержант — изрева Кофи, — от този момент поемате командването. Какво е положението?

„Господин Кофи, той е прав. Наложи се да напуснем Небесната зала. Спуснахме се по задното стълбище до сервизното помещение. Тук сме трийсетина. И кметът е с нас. Без майтап, тук наистина има нещо.“

— Стига глупости, Бейли. Ти видя ли го?

„Не съм много сигурен какво видях, но Д’Агоста го видя и — за Бога, сър! — само да бяхте видял какво стана Иполито…“

— Чуй ме, Бейли. В състояние ли си да се успокоиш и да поемеш нещата в ръцете си?

„Не, сър. Доколкото ми е известно, лейтенантът отговаря.“

— Аз ти нареждам да го направиш! — Кофи изруга гневно. — Кучият син изключи…

Грег Кавакита стоеше навън под дъжда сред какофонията от крясъци, стонове и ругатни. Сякаш не забелязваше поройния дъжд, прилепил черната му коса върху челото, минаващите аварийни коли с оглушително пищящи сирени, паникьосаните хора, които го блъскаха, притичвайки покрай него. Повтаряше си наум отново и отново онова, което му бяха изкрещели Марго и Фрок. Направи няколко крачки, сякаш имаше намерение да се върне в музея. След това се обърна бавно, понамести подгизналия си смокинг върху тесните си рамене и замислен тръгна към мрака.

Марго подскочи при отекналия в коридора втори изстрел.

— Какво става? — извика тя.

Фрок стисна ръката й още по-силно.

Някой притича отвън. След това под вратата присветна лъч на фенерче.

— Миризмата отслабна — прошепна тя. — Дали се е отдалечило?

— Марго — отговори тихо Фрок, — ти ми спаси живота! Рискува собствения си живот, за да ме спасиш.

Чу се тихо почукване на вратата.

— Кой е? — спокойно попита Фрок.

— Пендергаст — отвърна глас зад вратата и Марго се втурна да отвори.

Агентът стоеше отвън с огромен пистолет в едната ръка и изпомачкани чертежи в другата. Добре ушитият му леко измачкан костюм контрастираше с изпоцапаното му лице. Влезе и затвори вратата зад себе си.

— Радвам се да ви видя в безопасност и невредими — каза той, насочвайки лъча на фенерчето към двамата.

— Едва ли се радвате повече от нас! — извика Фрок. — Слязохме да търсим вас. Вие ли стреляхте?

— Да — отговори Пендергаст. — Предполагам, че вие викахте името ми?

— Значи ме чухте все пак? — възкликна Фрок. — Затова ли ни потърсихте тук?

Пендергаст тръсна глава.

— Не.

Той подаде фенерчето на Марго и започна да разгъва чертежите. Марго забеляза, че са изпъстрени с надраскани на ръка бележки.

— Нюйоркското общество на историците няма да е твърде доволно, че съм си позволил да разполагам с неговата собственост — каза агентът.

— Пендергаст — прошепна Фрок, — двамата с Марго установихме какво точно представлява убиецът. Трябва да чуете това. Не е нито човек, нито животно, което познаваме. Нека да ви обясня.

Пендергаст го погледна.

— Не е нужно да ме убеждавате, доктор Фрок.

Фрок премигна.

— Не е нужно? И ще го направите? Ще ни съдействате да спрем откриването на изложбата и да бъдат изведени хората от музея, така ли?

— Вече е много късно — отговори Пендергаст. — Поддържам връзка по радиостанцията с лейтенант Д’Агоста и останалите. Токът е спрял не само в подземието, но и в целия музей. Защитната система е блокирала и аварийните врати са спуснати.

— Искате да кажете… — възкликна Марго.

— Искам да кажа, че музеят е изолиран на пет отделни клетки. Ние се намираме в клетка две, както и хората в Небесната зала. И съществото.

— Какво се е случило? — попита Фрок.

— Възникнала е паника още преди спирането на тока и затварянето на вратите. Открили са труп на полицай в изложбата. Повечето посетители са успели да се измъкнат, но трийсет-четирийсет са били блокирани в Небесната зала. Той се усмихна унило. — Преди няколко часа бях в изложбата. Исках да погледна статуетката Мбун, за която споменахте. Ако бях излязъл през залата, вместо през централната врата, вероятно щях да открия трупа и да предотвратя всичко това. Все пак успях да огледам статуетката, доктор Фрок. Напълно съответства на оригинала. Казва ви го човек, който го е видял със собствените си очи.