Беше красиво. Направо величествено.
Възможностите на генното инженерство се оказаха безгранични. И Кавакита вече имаше новаторски хрумвания. Реовирусът би могъл да включи нови гени в своя приемник — както човешки, така и животински. Той контролираше какви да са включените гени. Контролираше в какво да се превърне съществото. За разлика от примитивните суеверни котога, благодарение на науката той упражняваше контрол.
Любопитен страничен ефект беше наркотичното въздействие на растението: прекрасно, „пречистващо“ замайване без неприятното безсилие, характерно за толкова много наркотици. Може би тъкмо тази е била първоначалната причина, за да бъде консумирано растението, довела впоследствие до разпространението му. Именно този страничен ефект осигури на Кавакита средства, с които да финансира проучванията си. Първоначално нямаше намерение да го продава, но струпалите се финансови затруднения го принудиха да го направи. Усмихна се при мисълта колко лесно стана всичко. Малката групичка от встрастени клиенти вече бяха дали име на наркотика: „гланц.“ Търсенето беше активно и Кавакита продаваше цялата продукция. Тъжно бе, че се разпродаваше толкова бързо.
Беше се свечерило. Кавакита свали тъмните очила и вдъхна изпълнилите склада всевъзможни ухания: едва доловимия аромат на влакна, миризмата на прах, вода и изхвърляните от двигателя с вътрешно горене газове, примесени с влажния мирис на плесен, серен двуокис и всевъзможни други миризми. Хроничната му алергия като че ли се беше изпарила. „Сигурно от чистия въздух в Лонг Айлънд“ — мина му през ума. Свали стегналите краката му обувки и с облекчение размърда пръсти.
Беше осъществил най-изумителния прогрес в генетиката след откритието на двойната спирала. Това би му гарантирало Нобелова награда, хрумна му иронична мисъл.
Ако беше тръгнал по този път.
Но кой се интересуваше от Нобелови награди, когато целият свят беше застанал на ръба на бездната?
На вратата отново се почука.
Галон, английска мярка за течности, равна на 4,546л в Англия и на 3,785л в Америка. — Б.пр.
Истинско име Андрю Уорхола (1928–1987), американски художник, кинорежисьор, продуцент, издател, представител на попарта. — Б.пр.
Одюбон, Джон Джеймс (1785–1851), американски орнитолог и художник; „Птиците в Америка“. — Б.пр.
Господ, Бог (нем.). — Б.пр.
С, със (нем.). — Б.пр.
Да, да (нем.). — Б.пр.
Английски писател (1593–1683) — „Съвършеният въдичар“. — Б.пр.
Игра на думи: „Journal“ — вестник и дневник. — Б.пр.
Picayune — американска дребна сребърна монета. — Б.пр.
И ти ли, Бруте? — Б.пр.
Вид дива коза (лат.). — Б.пр.
С хайвер (фр.). — Б.пр.
Древногръцки поет от Лесбос, близък сътрудник на Сафо (620–580 г. пр.Хр.). — Б.пр.
Древногръцки поет, възпял любовта, красотата и пиршествата (6 в. пр.Хр.). — Б.пр.
Кафенето на художниците (фр.). — Б.пр.