Дъглас Престън - Реликвата

Д’Агоста хукна покрай колоните и блъсна тежката дървена врата към изложбената зала. Вратата се отвори и той препусна към отсрещната стена. Долови някакви звуци — припряно тежко топуркане. Затвори вратата с трясък и чу секретната брава да изщраква. Вратата се разтресе от мощни тласъци.

— Бейли! — изкрещя той. — Свали всички по стълбището!

Блъскането се засили и Д’Агоста неволно отстъпи. Дървото започна да се разцепва.

Насочи пистолета към вратата и чу писъци и викове зад гърба си. Бяха видели Иполито. Чу гласа на Бейли, който се караше с Райт. Вратата се разтресе и в основата й зейна огромен процеп.

Д’Агоста изтича през залата към групата.

— Слизайте по стълбището — веднага! Не се обръщайте назад!

— Не — изпищя Райт, който беше препречил стълбището. — Погледнете Иполито! Не слизам надолу!

— Там има изход! — викна Д’Агоста.

— Не, няма. Но през изложбата и…

— В изложбата има нещо! — изрева Д’Агоста. — Тръгвайте веднага!

Бейли насила избута Райт встрани и започна да блъска през вратата хората, които надаваха писъци, препъвайки се в трупа на Иполито. „Поне кметът запазва самообладание — помисли си Д’Агоста. — Сигурно е преживял и по-тежки моменти на последната си пресконференция.“

— Няма да сляза надолу! — изкрещя Райт. — Кътбърт, Лавиния, чуйте ме. Подземието е смъртоносен капан. Знам го. Ще се качим нагоре, можем да се скрием на четвъртия етаж и да се върнем, когато съществото се махне.

Хората вече бяха излезли през вратата и се препъваха надолу по стъпалата. Д’Агоста чу, че вратата продължава да се разцепва. Спря за момент. Под него имаше трийсетина души, а трима на площадката още се колебаеха.

— Това е последната ви възможност да тръгнете с нас — каза той.

— Тръгваме с доктор Райт — отвърна Рикман.

На смътната светлина на фенерчето изопнатото и ужасено лице на Лавиния приличаше на призрачно привидение.

Без да добави нищо, Д’Агоста се обърна и се спусна след групата. Докато тичаше надолу, до ушите му достигаха отчаяните викове на Райт да се качат нагоре по стълбището.

Кофи стоеше в преддверието зад високия свод на западния вход на музея, забил втренчен поглед в сложно украсените с бронз стъклени крила на вратата, шибани от мощните струи на дъжда. Не спираше да крещи по радиостанцията, но Д’Агоста не отговаряше. И какви бяха тези дивотии за някакво чудовище, за които съобщаваше Пендергаст? Този тип от самото начало беше твърдо решен да оплеска всичко, а прекъсването на тока явно го беше вбесило напълно. Както обикновено всички се бяха скатали и отново той трябваше да оправя цялата каша. Пред входа пристигнаха две полицейски камионетки, от които наскачаха полицаи с екипировка за извънредни ситуации и се разгърнаха на бегом, поставяйки заграждения. До слуха му достигна пронизителният вой на линейки, които се опитваха да си проправят път през задръстването от радиоколи, пожарни и коли на медиите. Наоколо се бяха пръснали тълпи от народ — хората плачеха, разговаряха, стояха под дъжда или седяха под огромния навес над входа. Някои репортери се опитваха да се проврат през кордона и завираха микрофони и камери в лицата им, преди полицаите да успеят да ги избутат.

Кофи се втурна под проливния дъжд към сребристия корпус на подвижния команден пункт. Блъсна задната врата и нахълта вътре.

В помещението беше хладно и тъмно. Неколцина агенти седяха пред компютрите, а зеленикавите им лица потрепваха от светлината на екраните. Кофи грабна комплект слушалки и седна.

— Прегрупиране! — извика по командната честота той. — Целият екип на ФБР да се яви в подвижния команден пункт! — После смени канала. — Командния пункт. Докладвай.

Чу се изтощеният и напрегнат глас на Гарсия.

„Системата все още е напълно блокирана, сър. Аварийните системи не се включват. Не могат да установят причината. Разполагаме единствено с нашите фенерчета и батериите на подвижния предавател.“

— И какво? Включете на ръчно.

„Цялата система е компютризирана, сър. Очевидно няма ръчно задействане.“

— А аварийните врати?

„Сър, при електрическия срив цялата система блокира. Предполагат, че проблемът е в хардуера. И всички аварийни врати се спуснаха.“

— Как така всички?

„Аварийните врати на петте клетки се затвориха — не само на клетка две. Целият музей е блокиран.“

— Гарсия, има ли там някой, който да е наясно със системата по безопасност?

„Вероятно Алън.“