Дъглас Престън - Реликвата

Чу лек удар по вратата, последван от тихо драскане. Пендергаст стисна още по-силно пистолета и забеляза — или му се стори, че забелязва — как дръжката помръдва. Заключена или не, паянтовата врата нямаше да спре онова, което беше отвън. Последва нов тъп удар и се възцари тишина.

Пендергаст надникна за миг през прозореца. Не видя нищо. Хвана пистолета с една ръка, а другата опря върху вратата. Преброи до пет, отключи вратата, блъсна я, изскочи в средата на коридора и се втурна към завоя. В дъното на коридора мрачният силует спря пред друга врата. Дори на мъждукащата светлина личаха мощните плавни движения на четириного. Въпреки цялата си сдържаност агентът едва не извика от изумление, като видя как създанието хвана с нокти дръжката на вратата. Осветлението в коридора помръкна и отново се усили. Пендергаст приклекна на едно коляно, зае позиция за стрелба и се прицели. Осветлението отново помръкна. Видя създанието да прикляква на задните си крака, след което се надигна и се извърна към него. Пендергаст се прицели в едната страна на главата, издиша и бавно натисна спусъка.

Едновременно с изтрещелия мощен гръм и блясъка на светкавицата Пендергаст отпусна ръка, за да омекоти „ритането“. За част от секундата зърна появилата се бяла ивица върху черепа на звяра. Миг по-късно създанието изчезна зад далечния ъгъл и коридорът опустя.

Пендергаст разбра какво се беше случило. Беше виждал подобна бяла ивица по време на лов на мечка: куршумът беше рикоширал от черепа, откъсвайки парче кожа с козината и оголвайки костта. Перфектно насоченият куршум 45-и калибър с покритие от сплав на хром беше отскочил от черепа на създанието като сдъвкано хартиено топче. Пендергаст рухна напред, изпускайки пистолета си на пода. В този момент осветлението отново потрепна и угасна.

Застанал до масите с ордьоврите, Смитбек се наслаждаваше на гледката на изправения и жестикулиращ пред микрофона Райт, чийто глас бумтеше от близкия високоговорител. Смитбек изобщо не го слушаше, безрадостно уверен, че по-късно Рикман ще го снабди с разпечатката на речта му. Тълпата от половин час се блъскаше да нахлуе в изложбените зали след края на речта му. Но Смитбек си стоеше на мястото, без да прояви какъвто и да било интерес. Огледа отново масата, чудейки се дали да изяде една тлъста скарида или блина au caviar. 12 12 С хайвер (фр.). — Б.пр.

Лапна една палачинка — всъщност пет — и задъвка. Забеляза, че хайверът е сив и неосолен — наистина от есетра, а не фалшификата, който обикновено пробутваха по приеми и всевъзможни други събития.

Все пак изчисти и една скарида, след това втора, последвани от пълна лъжица овкусени с лимонов сок дребни рибки, три намазани с хайвер от треска бисквити с подправки и лимон, няколко тънки филийки студено пушено говеждо, никакъв бифтек тартар — благодаря много, — но задължително две парченца уни суши… Огледа сервираните една до друга чинии с деликатеси, подредени в дълга поне петнайсет метра редица. Не беше виждал подобни неща и нямаше намерение да пропусне нито едно от тях.

Неочаквано оркестърът нещо се разколеба и в същия момент нечий лакът се заби в ребрата му.

Смитбек се обърна да направи забележка на досадника и в следващия миг се озова сред хаоса на блъскаща се, стенеща, крещяща тълпа. Изблъскаха го към масата, той се опита да запази равновесие, но се подхлъзна и падна и се изтърколи под нея. Свит на пода, наблюдаваше препускащите покрай него крака. Пространството се изпълни с писъци и отвратителната суматоха на блъскащи се едно в друго човешки тела. До ушите му достигаха откъслечни изкрещяни думи: „… труп!“, „… убийство!“ Пак ли се беше развихрил убиецът? Насред многохилядната тълпа? Не беше възможно!

Нечий женска обувка от черен филц със заплашително остър ток отскочи под масата и спря пред носа му. Блъсна я с отвращение, забеляза, че все още стиска парче скарида в ръката си, и го напъха в устата си. Каквото и да се беше случило, събитията се развиваха мълниеносно. Не беше за вярване колко светкавично може да обезумее една тълпа!

Масата се разтресе и се отмести и Смитбек видя едно огромно плато да се изтърсва от ръба й. На всички страни се разлетяха бисквити и хапки камамбер. Сграбчи изпопадалите върху ризата му бисквити и парчета сирене и ги налапа. На двайсет сантиметра от лицето му десетки подметки тъпчеха и размазваха голямо парче баница с риба. Още едно плато се стовари с трясък и сивкавата каша на хайвера се размаза по пода.