Дъглас Престън - Реликвата

— Какво правиш? — попита Уотърс.

— Искам да разбера какъв е този шум — отвърна онзи, отваряйки вратата. — Сигурно пак се е повредил климатикът.

Той посегна през вратата, за да напипа ключа за осветлението.

— Я почакай! — настоя Уотърс. — Недей…

Радиото му започна да пищи.

„Избухна паника!“

Пищенето се засили.

„… Всички групи да се мобилизират за спешна евакуация!“

Още пищене.

„Не мога да удържа тълпата… Имаме нужда от подкрепления веднага… Веднага…“

Уотърс грабна радиото и заблъска по копчетата. След миг всички линии прекъснаха. Чуваше, че точно над главата му се случва нещо ужасно.

„Мамка му!“

Огледа се. Мухльото беше изчезнал и вратата на електрозалата зееше отворена, но осветлението все още не беше включено. „Защо не включи осветлението?“ Без да откъсва поглед от отворената врата, той свали внимателно автомата от рамото си, зареди и пристъпи напред.

Доближи рамката на вратата и надникна вътре. Мрак.

— Ей, ти — подвикна Уотърс. — Там ли си?

Пристъпи в помещението и усети как устата му пресъхва.

Вляво от него нещо изтрещя, Уотърс инстинктивно се свлече на колене и стреля три пъти. Избухнаха три ярки светкавици, придружени от оглушителен трясък.

Порой от искри и пламъци изпълни за миг помещението с мека оранжева светлина. Мухльото също беше на колене и гледаше към Уотърс.

— Не стреляй! — промълви сподавено той. — Моля те, не стреляй пак!

Уотърс се надигна на разтрепераните си крака. Ушите му бучаха.

— Чух някакъв шум — извика той. — Защо не ми отговори, проклетнико?

— Беше климатикът — отвърна мухльото. По бузите му се стичаха сълзи. — Помпата на климатика се е повредила като предишния път.

Уотърс отстъпи назад, опипвайки стената за електрическия ключ. Във въздуха се стелеше синкава мъгла от барута. От три огромни дупки с неравни ръбове върху капака на металното табло на срещуположната стена бълваше пушек.

Уотърс отпусна гръб върху стената.

Нещо изпука и откъм повреденото табло блесна електрическа дъга, последвана от пращене и нов гейзер искри. Помещението се изпълни със задушлива миризма. Осветлението в компютърната зала потрепна, помръкна за миг и отново блесна. Уотърс чу бучене на сирена, после още една.

— Какво става? — изкрещя той.

Осветлението отново помръкна.

— Ти повреди централното табло — извика мухльото, докато се изправяше на крака.

— Мамка му! — изпъшка Уотърс.

Осветлението угасна.

Кофи отново се разкрещя в радиостанцията:

— Д’Агоста, обади се!

Изчака за момент.

— Мамка му! — изруга той.

Прехвърли на канала на командния пункт.

— Гарсия, какво става, по дяволите?

„Не знам, сър — нервно отговори Гарсия. — Стори ми се, че лейтенант Д’Агоста каза, че има труп в… — Последва пауза. — Сър, получавам съобщения за избухнала паника в изложбата. Пазачите са…“

Кофи прекъсна връзката и прехвърли на друг канал.

„Избухна паническо бягство!“ — изграчи радиото.

Кофи прехвърли отново на командния пункт.

— Гарсия, изпрати разпореждане. Всички групи да пристъпят към процедури за спешна евакуация.

Обърна се и погледна през източната врата на Голямата ротонда към Небесната зала.

През тълпата премина лека вълна и глъчката позатихна. На фона на воя на оркестъра Кофи започна да долавя приглушени писъци и топуркане на препускащи нозе. Движението към входа на изложбата се забави. След това тълпата се люшна назад като блъснала се във вълнолом вълна. Дочуха се възмутени крясъци и тревожни подвиквания. Стори му се, че някой заплака. Тълпата отново стихна.

Кофи разкопча якето си и се обърна към агентите в предния контролен пост.

— Процедури за контрол при спешни случаи. Вървете.

Тълпата внезапно се люшна назад и през отворената врата на залата нахлуха обезумели крясъци и писъци. Оркестърът се разколеба и спря да свири. В следващия миг всички се втурнаха към изхода на Голямата ротонда.

— Върви, кучи сине! — изруга Кофи, блъсна един от агентите си по гърба и стисна радиостанцията в дясната си ръка. — Д’Агоста, чуваш ли ме?

Тълпата започна да се излива от залата и изблъска агентите назад. Кофи също отстъпи малко назад, ругаейки задъхано.

— Като приливна вълна са! — изкрещя един от хората му. — Не можем да ги озаптим!

В този момент осветлението помръкна. Станцията на Кофи отново изпука.

„Тук Гарсия. Сър, включи се червеното аварийно осветление. Таблото блесна като коледно дърво. Включват се всички алармени системи в периметъра.“