Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

Към лешояда пред тях се бяха присъединили още два и сега трите птици кръжаха бавно и мързеливо. Колата подскачаше и стържеше с дъното си дълбоките коловози. На запад се виждаше последното величие на залеза — оргия от кървавочервени буреносни облаци, които бързо се стопяваха в мрачината.

— Тук — каза Пендъргаст, сякаш по-скоро на себе си.

Кори спря и двамата излязоха. Лешоядите се издигнаха в небето, усетили присъствието им. Агентът закрачи бързо в царевиците, а Кори го последва, без да изостава на повече от крачка.

След миг той неочаквано спря.

— Госпожице Суонсън — обърна се към нея. — Сигурно си спомняте предишните ми предупреждения. Тук можем да попаднем на нещо далеч по-смущаващо от едно умряло куче.

Кори кимна.

— Ако желаете да изчакате в колата…

Кори се постара много гласът й да прозвучи спокойно.

— Аз съм помощничката ви, забравихте ли?

Пендъргаст я изгледа изпитателно за миг. След това кимна.

— Много добре. Вярвам, че ще сте способна на това. Моля не забравяйте, че имате ограничен достъп до местопрестъплението. Не пипайте нищо, вървете подире ми, изпълнявайте точно заповедите ми.

— Разбрано.

Той се обърна и пое през царевичните редове — безшумно и бързо — промушвайки се покрай стеблата, които почти не шумоляха. Кори го следваше, като с усилие поддържаше темпото му. Но тя бе доволна от това усилие — то отвличаше мислите й от онова, което би могло да бъде някъде пред тях. Но каквото и да бе то, мисълта да остане в колата сама в настъпващия мрак, бе още по-безрадостна. „Виждала съм местопрестъпление — помисли си тя. — Видях кучето. Каквото и да е, мога да го изтърпя“.

След малко Пендъргаст отново спря рязко. Пред тях редиците царевични стебла бяха скършени и разчистени настрани, за да се оформи малка поляна. Кори замръзна на мястото си до агента, неочакваният шок я парализира. Светлината бе мъждива, но не и до степен, че да й спести ужаса, който лежеше обезобразен пред тях.

И въпреки това не можеше да помръдне. Въздухът лежеше неподвижен над ужасната сцена. Ноздрите й се изпълниха с миризма, подобна на тази на развалена шунка. Усети неочаквано свиване на гърлото, изгарящо хранопровода, а сетне и спазъм на коремните мускули.

„О, по дяволите — помисли си тя. — Не, не сега. Не и пред Пендъргаст“.

Рязко се преви настрани и повърна в царевичака; изправи се, после отново се преви и повърна пак. Изкашля се и с мъка се изправи и избърса устата си с опакото на ръката. Покруса, страх, ужас — всичко това се бореше вътре в нея.

Ала Пендъргаст сякаш не забелязваше. Беше се придвижил напред и бе коленичил по средата на полянката, напълно погълнат. Самият акт на повръщането изглежда някак си я бе извадил от парализата, може би дори я бе подготвил за ужасната гледка. Тя избърса отново устните си, пристъпи предпазливо напред и спря.

Трупът бе гол, проснат възнак с широко разперени ръце и разтворени крака. Кожата му имаше нереален, изкуствен сиво-бял цвят. Всичко изглеждаше лепкаво лъскаво. Беше някак отпуснат, сякаш кожата и плътта се бяха стопили, откъснати от костите. И те наистина бяха отделени от костите, осъзна тя и потрепери. Кожата на лицето висеше свободно, отделена от челюстите и зъбите; плътта на рамото бе хлътнала и бялата кост я бе пробила и надничаше отвътре. Върху земята се въргаляше ухо — обезобразено и лигаво, напълно отделено от тялото. Другото ухо липсваше. Кори усети как гърлото й отново се свива. Обърна се, затвори за малко очи и съзнателно забави дишането си. После се обърна отново.

Трупът бе съвсем без косми. Мъжките полови органи също бяха отделени, макар че, както изглежда, са били положени усилия те да бъдат прикачени отново или поне да бъдат поставени на мястото им. Кори бе виждала Стот из града, но ако това бе трупът на кльощавия пияница, който се занимаваше с почистването в „Гро-Бейн“, то нямаше начин тя да го разпознае. Той дори не приличаше на човек. Беше се подул като заклано прасе.

След като първоначалният шок и ужас започнаха да намаляват, тя забеляза и други неща на мястото. Тук-там кочани царевица бяха подредени в необичайни геометрични форми. Имаше няколко предмета, изработени грубо от царевични обелки. Приличаха на купички или на чаши, или на нещо съвсем различно — Кори не можеше да бъде сигурна.

Изведнъж дочу силния и равен шум в небето точно над тях. Вдигна глава. Малък самолет обикаляше ниско над мястото. Дори не бе чула кога бе долетял. Самолетът поклати криле, зави и пое бързо на север.