Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— Отлично. Нека чуем доклада.

Агентът от ФБР се настани на стола си и скръсти ръце.

Момичето с неудобство отвори тетрадката.

— Какъв красив почерк имате, мила — каза Уинифред и се наведе по-близо.

— Благодаря. — Кори дръпна тетрадката си настрани. Дърта клюкарка.

— Отидох в дома на Анди вчера вечерта. Той отсъствал от града, бил на екскурзия до щатския панаир. Казах му, че кучето му е умряло, но не му казах как. Оставих у него впечатлението, че е било ударено от кола. Доста се разстрои. Обичаше го той онова куче, Джиф.

Тя направи пауза. Очите на Пендъргаст отново се бяха превърнали в две цепки. Тя се надяваше да не заспи отново, докато му говори.

— Каза, че през последните няколко дни Джиф се държал някак странно. Не искал да излиза, виел и пълзял из къщата, трябвало да го измъкват изпод леглото, за да се храни.

Тя обърна страницата.

— И накрая, преди два дни…

— Точните дати, моля.

— На десети август…

— Продължете.

— На десети август Джиф… ъ-ъ-ъ… се изакал на килима във всекидневната. — Тя вдигна рязко глава, смутена от последвалото мълчание. — Извинете, но точно това сторил.

— Мила моя — намеси се Уинифред, — би трябвало да кажеш, че кучето е изцапало килима.

— Но то не просто изцапало килима, а, нали разбирате, то се изсрало върху него. Всъщност имало диария. — Какво си въобразяваше тази дърта сврака и работа ли й беше да слуша доклада й? Запита се как ли я търпеше Пендъргаст.

— Моля продължете, госпожице Суонсън.

— И така, госпожа Кейхил, която пада малко злобарка, се ядосала, изгонила Джиф от къщи и накарала Анди да почисти. Анди искал да го заведе на ветеринар, но майка му не искала да плати. Както и да е, това е последният път, когато той видял кучето си.

Тя погледна Уинифред и забеляза, че лицето й бе като каменно. И чак след малко се сети, че беше такова, защото бе използвала думата злобарка.

— По кое време е станало това? — попита Пендъргаст.

— Към седем вечерта.

Пендъргаст кимна и сбра пръсти на куличка.

— Къде живеят Кейхилови?

— Тяхната е последната къща на „Дийпър роуд“, на около миля северно от града, недалеч от гробището и непосредствено преди моста.

Пендъргаст кимна одобрително.

— И Джиф е носел каишката си, когато е бил изхвърлен от дома?

— Да — отвърна Кори, прикривайки бодналата я гордост, че се бе сетила да зададе този въпрос.

— Отлично свършена работа — надигна се Пендъргаст. — Някакви новини за изчезналия Уилям Стот?

— Няма — отвърна Кори. — Организира се претърсване. Чух, че са извикали самолет от Додж сити.

Пендъргаст кимна, заобиколи масата, отиде до прозореца и с ръце на гърба се загледа към безкрайната царевица.

— Смятате ли, че е бил убит? — попита Кори.

Пендъргаст продължи да гледа напред, а тъмната му фигура се открояваше на фона на вечерното небе.

— Държа под око поведението на птичата фауна на Медисин Крийк.

— Да, разбира се — каза Кори.

— Така например — рече Пендъргаст, — виждате ли онзи лешояд?

Кори застана до него. Не виждаше нищо.

— Ей там.

Едва сега забеляза — самотна птица, чийто силует се открояваше върху оранжевото небе.

— Тези лешояди си летят непрекъснато наоколо — рече тя.

— Да, но допреди минута той използваше възходящия поток, както и през последния час. А сега лети срещу вятъра.

— Е, и?

— На лешоядите им е необходима доста голяма енергия, за да летят срещу вятъра. Правят го само при едно обстоятелство. — Той замлъкна, взрян напрегнато през прозореца. — Ето, вижте — сега прави завоя си. И вижда онова, което е търсел. — Пендъргаст се обърна рязко към нея. — Хайде — рече тихо. — Нямаме време за губене. Трябва да стигнем до мястото — просто за всеки случай, нали разбирате, преди легионите от щатски полицаи да са нахлули и съсипали всичко. — Обърна се към Уинифред и каза с по-висок тон: — Извинете ни, госпожице Краус, за неочакваното ни тръгване.

Старата дама се изправи, лицето й бе пребледняло.

— Не и още един…

— Може да е нещо друго.

Тя седна отново и заизвива ръце.

— О, Господи.

— Можем да хванем пътя под далекопровода — предложи Кори, следвайки Пендъргаст към вратата. — Ще трябва да извървим обаче последната четвърт миля пеша.

— Разбрано — отвърна отсечено Пендъргаст, като влезе в колата и затръшна вратичката. — Това е един от случаите, в които можете да нарушите ограниченията за скоростта, госпожице Суонсън.

Пет минути по-късно Кори вече караше гремлина по тесния, с изровени коловози път, известен на местните хора като далекопроводния. Познаваше тази отдалечена, прашна отсечка; точно тук идваше да чете, да мечтае или просто да избяга от майка си или от тъпанарите в гимназията. При мисълта, че убиец е дебнел — и би могъл още да дебне — в тези отдалечени царевични поля, по цялото й тяло пробягаха тръпки.