Дъглас Престън - Ден на гнева

Мислите му се върнаха към срещата с Букър Кроули по-рано през деня. Предложението на Кроули беше проява на божията милост. Ако се справеше както трябва, може би точно това щеше да се окаже търсеното средство да съживи духовното представителство и да стимулира финансовата подкрепа. Спорът „еволюция срещу креационизъм“ беше много стар и ставаше все по-трудно да набереш сила по тази тема — особено с такава силна конкуренция от другите телевизионни проповедници. Проблемът на Кроули от друга страна беше пресен, беше нов и бе съзрял някой да го откъсне.

Проклет да е, ако не откъсне този плод — още сега.

— Време е, преподобни — долетя тихият глас на Чарлс отзад.

Прожекторите светнаха и откъм тълпата се разнесе шум, когато преподобният Спейтс застана на сцената със сведена глава и с вдигнати сключени ръце, а тялото му ритмично се олюляваше.

— Праймтайм на Бога — силно произнесе той с плътния тембър на басовия си глас с богато вибрато. — Праймтайм на Бога! Близо е времето на Божията слава! — Спря рязко в средата на сцената, вдигна глава и протегна ръце напред към публиката, сякаш ги умоляваше за нещо. Свали ръце и отново настана тишина като след буря.

Проповедникът сведе глава молитвено и после каза тихо и смирено:

— Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм Аз посред тях. — Бавно вдигна глава, застанал в профил към публиката, започна да вдига ръка сантиметър по сантиметър, разтягайки всяка дума до краен предел. — В началото Бог сътвори небето и земята — прогърмя гласът му. — А земята беше безвидна и пуста, тъмнина се разстилаше над бездната. — Направи пауза и театрално си пое въздух. — И Дух Божий се носеше над водата. — Внезапно гласът му отекна в Сребърната катедрала като музиката на орган. — Рече Бог: да бъде светлина. — След драматично мълчание той продължи с едва чут шепот: — И биде светлина.

Проповедникът се приближи към края на сцената и дари вярващите с дружеска усмивка.

— Всички знаем тези първи думи от Битие. Едни от най-въздействащите слова, писани някога. В тях няма никакво съмнение. Това са думите на Бог, приятели мои. Бог ни разказва със собствените си слова как Той е създал света. — Закрачи спокойно по ръба на сцената. — Приятели мои, ще се учудите ли, ако ви кажа, че правителството харчи заработените с труд пари на данъкоплатците, за да докаже, че Бог греши? — Извърна се и измери с поглед притихналата публика. Не ми ли вярвате?

Откъм морето от лица се разнесе приглушен ропот.

Той извади лист хартия от джоба на сакото си и го размаха във въздуха, а гласът му внезапно се изпълни с гръмовна мощ:

— Ето тук го пише. Свалих го от интернет само преди час.

Още мърморене.

— И какво научих? Че нашето правителство е похарчило четирийсет милиарда долара, за да докаже, че в Битие не пише истината — четирийсет милиарда долара ваши пари, за да бъде опроверган най-свещеният старозаветен текст. Да, приятели мои, това е част от финансираната от правителството светска хуманистична война срещу християнството. Отвратително е.

Закрачи по сцената. Размаха листа и го смачка в юмрука си.

— Тук пише, че в пустинята на Аризона са построили машина, която се казва Изабела. Мнозина от вас са чували за нея.

Приглушени възгласи в знак на съгласие.

— И аз съм чувал. Мислех, че това е поредното разхищение на правителството, но едва наскоро осъзнах каква е неговата цел. — Рязко спря да крачи и бавно се извърна с лице към публиката. — Целта му, приятели, е да изследва така наречената теория за Големия взрив. Точно така, правилно ме чухте, пак се появи думата „теория“. — В тона му прозвуча насмешка. — Ето какво гласи теорията за Големия взрив: преди тринайсет милиарда години една мъничка точка в космоса избухва и създава цялата вселена — без помощта на Бога. Правилно ме чухте: Сътворение без Бога. А-те-ис-тич-но Сътворение!

Изчака да настъпи смаяна тишина и после отново размаха листа:

— Така пише тук, приятели! Цяла интернет страница, стотици страници, които обясняват Създаването на вселената, и нито веднъж не е споменато Божието име!

Още веднъж огледа гневно залата.

— Теорията за големия взрив не се различава от теорията, според която нашите прадеди са били маймуни. Или от теорията, според която цялата сложност на живота е възникнала от случайното преподреждане на молекулите в една кална локва. Теорията за Големия е взрив е поредната светска, хуманистична, антихристиянска и антирелигиозна теория, която не се различава от теорията за еволюцията, само че е по-вредна. Много по-вредна!