Дъглас Престън - Ден на гнева

— Как е книгата? — попита Форд.

— Увлекателна.

— Алан не говори много — поясни Хейзълиъс. — Само че владее изключително добре езика на математиката. Да не говорим за способностите му като змиеукротител.

Едълстайн прие комплимента с леко кимване.

— Змиеукротител ли?

— Алан има доста спорно хоби.

— Отглежда гърмящи змии като домашни любимци — обади се Инес. — Явно умее да се разбира с тях. — Изрече думите закачливо, но Форд като че ли долови известно напрежение в гласа му.

Без да вдига поглед от книгата си, Едълстайн каза:

— Змиите са интересни и полезни. Ядат плъхове, а такива имаме доста тук — и стрелна Инес с остър поглед.

— Алан ни върши двойна услуга — поясни Хейзълиъс. — Капаните, които ще видиш в бункера, са поставени навсякъде, за да ни предпазват от гризачите и от хантавируса 8 8 Вирус, пренасян от гризачите, който причинява пневмония и хеморагична треска. — Бел.ред. Алан храни змиите си с тях.

— Как се лови гърмяща змия? — попита Форд.

— Внимателно — отговори Инес вместо Едълстайн с напрегнат смях и бутна очилата на носа си нагоре.

Тъмните очи на Едълстайн отново срещнаха очите на Форд.

— Ако видиш гърмяща змия, извикай ме и ще ти покажа.

— Нямам търпение.

— Отлично — побърза да се намеси Хейзълиъс. — Сега нека те представя на Рей Чън, нашият компютърен инженер.

Млада азиатка, която изглеждаше толкова млада, че сигурно проверяваха документите й за самоличност, скокна от мястото си и подаде ръка, а дългата й до кръста черна коса се полюшна. Беше облечена като типична студентка от Бъркли със зацапана фланелка със знака на мира отпред и с джинси с кръпки от британското знаме.

— Здравей, радвам се да се запознаем, Уайман. — В черните й очи се долавяше необикновен интелект и нещо, което напомняше отегчение. Или пък и тя като останалите просто изглеждаше изтощена.

— Удоволствието е мое.

— Е, да се връщам на работа — каза тя с престорена бодрост и кимна към компютъра си.

— Ами горе-долу това е — каза Хейзълиъс. — Но къде е Кейт? Мислех, че прави изчисленията за радиацията на Хокинг.

— Тръгна си по-рано — обади се Инес. — Каза, че иска да се заеме с вечерята.

Хейзълиъс заобиколи обратно към стола си и го потупа нежно.

— Когато Изабела работи, надникваме в мига на самото сътворение — засмя се той. — Адски обичам да стоя в капитанския си стол като капитан Кърк и да наблюдавам как отиваме там, където не стъпвал човешки крак.

Форд го наблюдава как се настанява на стола си и усмихнато размахва крака и си помисли: „Той единствен в това помещение като че ли не се е поболял от притеснение.“

В неделя вечерта преподобният Дон Спейтс настани пълното си тяло на сгъваемия стол, за да не омачка панталоните си и ръчно изработената италианска памучна риза. След като седна, намести големия си задник, като го размърда настрани върху скърцащата кожа. Внимателно облегна глава назад. Уанда стоеше отстрани с бръснарската пелерина.

— Направи ме добре, Уанда — каза той и затвори очи. — Днес е голям ден. Наистина важна неделя.

— И вие ще изглеждате подобаващо добре, преподобни — обеща Уанда, загърна го с пелерината и я подпъхна на врата му. След това сред успокоителното потракване на шишенца, гребени и четки се зае за работа, като обърна специално внимание на тъмните петна по кожата на преподобния и подобните на паяк разширени вени по бузите и по носа му. Беше добра в работата си и го знаеше. Каквото и да говореха другите, според нея преподобният беше свестен и красив мъж.

Дългите й бели ръце работеха с професионално пестеливи, бързи и прецизни движения, но ушите на преподобния бяха неизменно предизвикателство. Те стърчаха от главата съвсем малко повече от обичайното и бяха по-светли и червеникави от съседната кожа. Понякога, докато крачеше по сцената, прожекторът отзад улавяше ушите му и ги превръщаше в розов стъклопис. За да ги вкара в уместната тоналност, Уанда ги покри с тежък основен грим, три тона по-тъмен от лицето му, и отгоре положи пудра за лице, която на практика ги направи непрозрачни.

Докато заглаждаше, четкаше, решеше и тампонираше, Уанда провери работата си на един видео монитор с балансирани цветове, на който се виждаше изображение от насочена към преподобния камера. Беше много важно да добие представа как ще изглежда работата й на екран — нещо, което изглеждаше съвършено за невъоръжено око, можеше да се появи в призрачни два тона на монитора. Работеше над лицето му два пъти седмично: за излъчваната му по телевизията проповед в неделя и за петъчното му токшоу по Християнската кабелна телевизия.