Дъглас Престън - Ден на гнева

Да, преподобният наистина беше свестен човек.

Преподобният Дон Спейтс се почувства спокойно и гальовно от професионалното й суетене. Годината беше тежка. Враговете му се бяха настроили срещу него, изопачаваха всяка дума, нападаха го безмилостно. Всяка негова проповед като че ли предизвикваше хули от атеистичната левица. Печални бяха тези времена, когато един божи човек биваше нападан само защото говори истината. Е, не можеше да се отрече и онзи нещастен случай в мотела с двете проститутки. Безбожните лъжци хубавичко се възползваха от него. Само че плътта е слаба, както неведнъж се казва в Библията. За Исус ние всички сме безнадеждни и пропаднали грешници. Спейтс поиска прошка от Бога и я получи. Само че лицемерният и зъл свят забравяше бавно, ако изобщо забравяше.

— Ред е на зъбите ви, преподобни.

Спейтс отвори уста и усети как опитните й ръце полагат зъбната течност с цвят на слонова кост. На ярката светлина на прожекторите тя щеше да накара зъбите му да искрят в перлено бяло като райските порти.

След това Уанда се зае с косата му и старателно приглади твърдата почти оранжева каска, докато не я нагласи както трябва. Пръсна го косо със струя лак и положи малко пудра, за да убие цвета на косата до по-достопочтено рижо.

— Ръцете ви, преподобни?

Спейтс извади покритите си с лунички ръце изпод пелерината и ги положи върху масичката за маникюр. Тя се засуети над тях, положи основа за грим, която свеждаше бръчките и разликите в цвета до минимум. Ръцете му трябваше да имат цвета на лицето. Всъщност Спейтс много държеше ръцете му да са безупречни. Те бяха като продължение на гласа му. Ако са нескопосано гримирани, това можеше да провали въздействието на посланието му, тъй като близките планове на ръцете разкриваха невидими с невъоръжено око недостатъци.

Ръцете й отнеха петнайсет минути. Изстърга мръсното под ноктите, сложи прозрачен лак, оправи нащърбените места, изпили ноктите, почисти и изряза излишната кожа и най-накрая положи подходящия нюанс на основата за грима.

Последен поглед към монитора, няколко довършителни докосвания и Уанда отстъпи назад.

— Готов сте, преподобни — каза тя и обърна монитора към него.

Спейтс се огледа в монитора — лицето, очите, ушите, устните, зъбите, ръцете.

— А това петънце на шията ми, Уанда? Пропуснала си го… отново.

Бързо докосване с тампона, после с четката и петънцето изчезна. Спейтс изсумтя доволно.

Уанда махна пелерината и отстъпи назад. Помощникът на Спейтс, Чарлс, се втурна някъде откъм страничните крила на сградата и донесе сакото на проповедника. Спейтс стана от стола и протегна ръце, а Чарлс му облече сакото, опъна и заглади тъканта, бързо я изчетка, повдигна раменете, заглади и нагласи яката и намести вратовръзката.

— Как са обувките ми, Чарлс?

Чарлс лъсна обувките няколко пъти с гланц.

— Часът?

— Осем без шест минути, преподобни.

Преди години на Спейтс му хрумна да насрочи проповедта си за най-гледаното време вечерта, за да избегне сутрешното изобилие от телевизионни проповедници. Нарече предаването „Праймтайм на Бога“. Всички предричаха провал, защото той щеше да се съревновава с някои от най-популярните седмични програми. Само че идеята му се оказа гениална.

Спейтс излезе от гримьорната и се запъти към кулисите, следван от Чарлс. С наближаването на момента той усещаше шумоленето и тихия говор на вярващите — на хиляди вярващи, — които заемаха местата си в Сребърната катедрала, откъдето той излъчваше „Праймтайм на Бога“ два часа всяка неделя.

— Три минути — тихо прошепна Чарлс в ухото му.

Спейтс си пое въздух в сенките на крилата. Тълпата притихна, когато по екраните преминаха надписите за публиката и уреченият час наближи.

Спейтс усети как Божието величие изпълва тялото му с мощта на Светия Дух. Обичаше този момент непосредствено преди проповедта — нищо на света не можеше да се сравни с него, с този прилив на надигащ се огън, триумф и изпълнена с очакване приповдигнатост.

— Как е публиката? — прошепна той на Чарлс.

— Около шейсет процента.

Студен нож прониза радостта му в сърцето. Шейсет процента — миналата седмица бяха седемдесет. Само допреди шест месеца хората се редяха на опашка за билети, неделя след неделя, и дори се налагаше да ги отпращат. Но след случилото се в мотела даренията в ефир намаляха наполовина, а рейтингът на предаването спадна с четирийсет процента. Копелетата от Християнската кабелна телевизия се канеха да свалят неговото токшоу „Америка на кръглата маса“. Проповедите му, започнали в един опразнен универсален магазин преди трийсет години и достигнали апогея си в „Праймтайм на Бога“, сега заминаваха в забвение. Ако скоро не осигуреше приток на средства, щеше да бъде принуден да се върне към облигациите „Притежавайте частица от Исус“, които продаваше в ефир на стотици хиляди енориаши, за да финансира строителството на Сребърната катедрала.