Дъглас Престън - Ден на гнева

— Ужасно.

— Навсякъде е пълно с тези мръсни дебнещи животни. Освен това има тарантули, скорпиони, мечки, рисове, бодливи прасета, скунксове, гърмящи змии и паяци „черна вдовица“. — Явно произнасянето на тези думи й доставяше удоволствие. — Мразя това място — с наслада заяви тя.

Форд се усмихна с нещо, което се надяваше да прилича на смущение, и зададе най-тъпия въпрос, за който успя да се сети:

— Е, ами какво би трябвало да прави Изабела? Аз съм само антрополог…

— На теория е доста просто. Изабела сблъсква елементарни частици една с друга почти със скоростта на светлината, за да пресъздаде енергийните условия по време на Големия взрив. Прилича на състезание по унищожение. Два отделни лъча с частици се ускоряват в противоположни посоки в голяма кръгла тръба с диаметър седемдесет и пет километра. Частиците се въртят все по-бързо и по-бързо по окръжността, докато стигнат 99,99 процента от скоростта на светлината в противоположни посоки. Забавлението започва, когато ги засрещнем в директен сблъсък. Така пресъздаваме мощта на Големия взрив.

— Какви частици сблъсквате?

— Материя и антиматерия — протони и антипротони. Когато се сблъскат… бум! E=mc 2. Внезапният прилив на енергия създава пръски от всякакви различни частици. Тези пръски се улавят от детекторите, а ние разбираме какви са те и как са създадени.

— Откъде вземате антиматерията?

— Поръчваме я по пощата от Вашингтон.

— Аз пък си мислех, че там имат само черни дупки — усмихна се Форд.

— Ако трябва да отговоря сериозно, сами си създаваме антиматерия, като обстрелваме златна пластина с алфа частици. Събираме антипротоните във вторичен пръстен, а след това в нужния момент захранваме с тях основния пръстен.

— И къде участва космологията във всичко това? — попита Форд.

— Тук съм, за да проучвам тъмните неща! — театрално завъртя очи тя. — Тъмната материя и тъмната енергия. Още малко вино?

— Звучи страшничко.

Тя се засмя. Той наблюдаваше как зелените й очи го оглеждат преценяващо и открито и се запита на колко ли години е Мелиса. На трийсет и три? На трийсет и четири?

— Преди около трийсет години астрономите започват да проумяват, че по-голямата част от материята във вселената не е обичайното нещо, което можеш да пипнеш и да видиш. Нарекли я тъмна материя. Изглежда, че тъмната материя е навсякъде около нас, невидима е, минава неусетно през нас като призрачна вселена. Галактиките се намират в средата на огромни езера от тъмна материя. Не знаем какво представлява, защо съществува или откъде се е появила. Тъй като тъмната материя би трябвало да е била създадена заедно с обикновената материя по време на Големия взрив, аз се надявам да използвам Изабела, за да направя малко тъмна материя.

— А тъмната енергия?

— Прекрасно зловещо нещо. През 1999 г. космолозите откриват, че някакво непознато енергийно поле кара вселената да се разширява все по-бързо и по-бързо, да се раздува като гигантски балон. Назовават я тъмна енергия. Никой няма ни най-малка представа какво представлява и откъде се е появила. Като че ли е злонамерена.

Волконски изсумтя от отсрещната страна на масата, а гласът му прозвуча пронизително:

— Злонамерена ли? Вселената е безразлична. Не дава и пет пари за нас.

— Истината е — заяви Коркоран, — че в крайна сметка тъмната енергия ще унищожи вселената — по време на Големия срив.

— Големия срив ли? — До този момент Форд само се преструваше на неосведомен, но Големият срив наистина бе новост за него.

— Това е най-новата теория за съдбата на вселената. Съвсем скоро разширяването на вселената ще стане толкова бързо, че галактиките ще се разкъсат, а след тях и звездите, планетите, вие и аз — дори атомите ще се разкъсат. Всичко ще изчезне — пуф! Съществуването ще приключи. Писах статия по този въпрос за Уикипедия. Погледнете там.

Тя отново отпи от чашата си, а Форд забеляза, че не само Коркоран се наслаждава на виното. Разговорът около тях бе станал по-шумен, а половин дузина бутилки вече бяха празни.

— Съвсем скоро ли казахте?

— След не повече от двайсет — двайсет и пет милиарда години.

— „Скоро“ зависи от гледната точка — заяви Волконски с груб смях.

— Ние, космолозите, сме възприели далечната перспектива — каза Коркоран.

— А ние, компютърните специалисти — близката. На милисекунди.

— Милисекунди ли? — подигравателно попита Тибодо. — В квантовата електродинамика аз работя с фемтосекунди.