Дъглас Престън - Ден на гнева

На бузата и кацна муха. Главата й потръпна, а махагоновите й очи се отвориха и се впериха в него. Това го взриви.

Тя се изчерви и непохватно изпълзя изпод масата.

— Какъв ти е проблемът?

Той измърмори нещо в смисъл, че е искал да се увери, че тя е добре.

Тя омекна, чувствайки се неловко.

— Сигурно съм изглеждала нелепо, просната на пода. Обикновено по това време няма никого. Мога да спя десетина минути и след това се събуждам освежена.

Той отново я увери, че просто иска да е сигурен, че е добре. Тя подметна някакъв коментар, че има нужда от двойно еспресо, преди да залегне над книгите. Форд каза, че и той би пийнал едно кафе — и това бе първата им среща.

Бяха толкова различни. И това беше част от очарованието. Тя беше от работническо семейство в малко градче, а той — от елита на големия град. Тя харесваше Блонди, а той — Бах. Понякога тя пушеше марихуана, което според него бе донякъде скандално. Той беше католик, а тя разпалена атеистка. Той се владееше, а тя бе непредсказуема, спонтанна и дори дива. На втората им среща Кейт направи първата крачка. Отгоре на всичко, се оказа блестяща студентка — вероятно дори гениална. Беше толкова умна, че това едновременно го плашеше и възбуждаше. Дори извън физиката, тя изпитваше неистов стремеж към проумяването на човешката природа. Беше фанатичка, изпитваше дълбоко възмущение заради несправедливостта на света, подписваше петиции, участваше в походи, пишеше писма до редакторите на различни издания. Той си спомняше споровете им за религия и политика, които траеха до късно посред нощ, и колко удивен бе останал от прозренията й за човешката природа въпреки суровата емоционалност на възгледите й.

Решението му да започне работа в ЦРУ сложи край на връзката им. Според нея човек или е от добрите, или не е. ЦРУ определено беше от „лошите“. Тя го наричаше Централа за разруха и унищожение — при това, когато беше учтива.

— Е, Уайман, защо се отказа? — попита Кейт.

— Моля? — върна се в настоящето Уайман.

— Защо прекъсна кариерата си в ЦРУ?

Искаше му се да може да се накара да каже: „Защото взривиха колата на жена ми, докато работехме под прикритие.“

— Не се получи — вяло отвърна той.

— Разбирам. Прекалено ли е… да се надявам, че си променил възгледите си?

„А прекалено ли е да се надявам, че ти си променила своите?“, помисли си Форд, но подмина тази мисъл. Беше точно в неин стил — да удари точно в целта на каквато и да е цена. Обичаше тази нейна черта и я ненавиждаше.

— Вечерята изглежда прекрасно — каза той в опит да поддържа спокоен разговор. — Доколкото си спомням, беше царица на микровълновата.

— Напълнявам от полуфабрикатите.

Отново настана мълчание.

Форд усети как някой го ръга в ребрата от другата страна. Мелиса Коркоран държеше бутилка и предложи да му долее. Беше поруменяла.

— Пържолите са прекрасни — каза тя. — Браво на теб, Кейт.

— Благодаря.

— Недопечени, точно както ги обичам. Ей — посочи тя към чинията на Форд, — не си докоснал храната!

Форд си взе една хапка, но беше изгубил апетит.

— Хващам се на бас, че Кейт ти е разказвала за струнната теория. Много хубаво нещо, макар да е просто спекулация.

— Не е като тъмната енергия — каза Кейт с леко заядлив тон.

Форд веднага усети, че взаимоотношенията на двете си имат история.

— Тъмната енергия — хладно подхвана Коркоран, — е открита експериментално. Чрез наблюдения. Проблемът при струнната теория е обратен — тя съществува само в няколко уравнения, но няма проверими чрез опити предсказания. Това всъщност не е наука.

Волконски се наведе през масата и Форд долови застоялия мирис на тютюн.

— Тъмна енергия, струни, пфу! На кого му пука? Искам да разбера с какво се занимава един антрополог.

Форд посрещна с облекчение смяната на темата.

— Отиваме да живеем при някое откъснато от света племе и задаваме на хората много глупави въпроси.

— Ха, ха! — възкликна Волконски. — Сигурно си чул, че червенокожите се канят да дойдат на Червеното плато. Надявам се да не ни скалпират! — нададе индиански вик и се огледа в търсене на одобрение.

— Не е смешно — кисело каза Коркоран.

— Спокойно, Мелиса — изстреля Волконски в отговор, вирна брадичка, а туфичката косми там внезапно потрепери от гняв. — Не ме поучавай.

Коркоран се обърна към Форд:

— Такъв си е той. Защитил е докторат по грубиянщина.

„Още предистория“, помисли си Форд. Трябваше да внимава да не пострада при кръстосания огън, докато не разбере каква е позицията на всеки спрямо другия.